Сто и петдесет метра над главите им капитан Бодлива Зеленика кръжеше зад прикритието на щита си и записваше всичко, което се случваше долу.
— Преместване завършено — каза тя по микрофона в каската си. — Субектът се приспособи успешно. Няма видими следи от първоначалната му самоличност. Но трябва да се следи веднъж месечно, за всеки случай.
Вихрогон се обади в другия край на линията:
— Отлично, капитане. Незабавно се върни при шахта за совалки Е77. Ако дадеш газ докрай, може да успееш за вечерната совалка. След два часа трябва да те върнем в Ирландия.
Зеленика нямаше нужда от повтаряне. Не се случваше често да й разрешат да лети с максимална скорост. Тя активира радара си, за да избегне случаен сблъсък с ястреб, и пусна хронометъра на визьора си.
— Да видим сега дали ще счупя рекорда по скоростно летене — каза тя.
Рекорд, поставен преди осемдесет години от Юлиус Кореноплод.
Част втора
Ответен удар
Глава 8: Въдици, стръв и прочее
Днес идваха да вземат мерки на баща ми за протезата. Той се шегуваше през цялото време, сякаш му вземаха мерки за нов костюм на „Графтън Стрийт“. Трябва да призная, че доброто му чувство за хумор е заразително и аз се улових, че си търся извинения, за да мога просто да седя в ъгъла на болничната му стая и да се радвам на присъствието му.
Преди не беше така. В миналото човек трябваше да има основателна причина, за да влезе при баща ми. Разбира се, той често отсъстваше от дома, а когато беше вкъщи, нямаше много време. Никой не можеше да нахълтва в кабинета му без предупреждение. Но сега чувствам, че присъствието ми е желано. Приятно чувство.
Баща ми винаги е обичал да дава мъдри съвети, но сега те са по-скоро от философско, отколкото от финансово естество. Навремето той насочваше вниманието ми към последните данни от стоковата борса, публикувани във „Файненшъл Таймс“.
— Виж, Артемис — казваше баща ми. — Всичко друго пада, но златото не мърда. Така е, защото го няма в изобилие. И никога няма да го има. Купувай злато, момче, и го пази като очите си.
Обичах да слушам тези бисери на бащината ми мъдрост, но сега ми става все по-трудно да вниквам в тях.
На третия ден след идването на баща ми в съзнание аз заспах на леглото му, докато той правеше упражненията си. Когато се събудих, го видях да ме гледа замислен.
— Да ти кажа ли нещо, Арти?
Аз кимнах, макар че не знаех какво да очаквам.
— Докато бях затворник, размишлявах за живота си, за това как съм го пропилял в трупане на богатства, без да си давам сметка за цената, която плащат семейството ми и хората около мен. Човек рядко има възможността да промени живота си. Да постъпи правилно. Да стане герой, ако искаш. Аз възнамерявам да опитам.
Това не беше онази мъдрост, която бях свикнал да чувам от баща си. Природният нрав на баща ми ли говореше или феината магия? Или може би комбинация от двете?
— Никога досега не съм се вълнувал от тези неща. Винаги съм смятал, че светът не може да се промени.
В погледа на баща ми гореше нова страст.
— Но сега всичко е различно. Приоритетите ми са други. Искам да живея пълноценно всеки ден, да бъда героят, който всеки баща трябва да бъде.
Той седна на леглото до мен.
— А ти, Арти? Ще извървиш ли този път с мен? Когато настъпи моментът, ще се възползваш ли от възможността да станеш герой?
Не можех да отговоря. Не знаех отговора. И още не го знам.
Артемис се затвори за два часа в кабинета, където седя с кръстосани крака в медитативната поза, на която го бе научил Бътлър. От време на време изказваше на глас някоя идея, а дигиталното записващо устройство, поставено на килима пред него, улавяше думите му. Бътлър и Джулиет знаеха, че не бива да прекъсват мисловния му процес. Това беше от решаващо значение за успеха на начинанието им. Артемис притежаваше способността да си представя нагледно хипотетични ситуации и да предвижда вероятните последици. Той се намираше в състояние на полусън и всяко смущение би могло да накара идеите му да се изпарят като дим.
Накрая момчето излезе уморено, но доволно. В ръката си държеше три записващи диска.
— Искам да проучите тези файлове — каза Артемис. — В тях излагам в подробности указания по задачите ви. Щом запаметите съдържанието, унищожете дисковете.
Зеленика ги взе.
— Си ди. Колко примитивно. Ние държим такива в музеите си.
— В кабинета има няколко компютъра — продължи Артемис. — Използвайте който си изберете.
Бътлър остана с празни ръце.