— За мен нищо ли няма, Артемис? — попита той.
Артемис изчака останалите да се отдалечат.
— На теб ще дам устни инструкции — започна момчето. — Не искам Вихрогон да ги намери в компютъра.
Бътлър дълбоко въздъхна и се настани в кожено кресло до камината.
— Не идвам с теб, нали?
Артемис седна на страничната облегалка.
— Не, стари приятелю. Но имам важна задача за теб.
— Стига, Артемис — каза Бътлър. — Пропуснал съм кризата на средната възраст. Няма нужда да ми измисляш работа, само за да ме накараш да се чувствам полезен.
— Не, Бътлър. Задачата ти е от особена важност. Свързана е със заличаването на паметта. Ако планът ми успее, ще трябва да се съгласим на това. Не виждам как бих могъл да саботирам самия процес, затова трябва да се погрижа нещо да остане след обиска на Вихрогон. Нещо, което ще възстанови спомените ни за Народа. Веднъж Вихрогон ми каза, че един силен стимул може да доведе до пълно възстановяване на паметта.
Бътлър се намести в креслото и присви очи. Гърдите продължаваха да му създават проблеми. Нищо чудно. Та той беше жив едва от два дни.
— Имаш ли идея?
— Трябва да оставим една-две фалшиви следи. Вихрогон ще го очаква.
— Разбира се. Можем да скрием файл в сървъра. Аз мога да изпратя мейл до нашия адрес, но без да го отварям. После при първото проверяване на пощата цялата информация ще излезе.
Артемис подаде на телохранителя сгънат лист формат А4.
— Със сигурност ще ни хипнотизират и разпитват. Преди се криехме зад слънчеви очила с огледални стъкла. Но този път няма да се измъкнем. Затова трябва да измислим нещо друго. Давам ти списък с инструкции.
Бътлър проучи написаното.
— Възможно е. Познавам човек в Лимърик. Най-добрият в страната за този вид работа.
— Отлично — каза Артемис. — Сега трябва да качиш цялата ни информация за Народа на диск. Всичко: документи, видеозаписи, описания. И не забравяй дневника ми. Цялата история е вътре.
— И къде ще скрием този диск? — попита телохранителят.
Артемис свали феиния медальон от врата си.
— Бих казал, че това като размер пасва идеално на диска. Не мислиш ли?
Бътлър прибра златния медальон в джоба на сакото си.
— Скоро ще пасне — отвърна той.
Бътлър приготви обяд. Нищо претенциозно. Вегетариански пролетни рулца, ризото с гъби и крем карамел за десерт. Сламчо си поръча кофа червеи и бръмбари, нарязани на кубчета и леко подварени в дъждовна вода, подправени с мъх във вид на сос винегрет.
— Всички ли прегледаха файловете си? — попита Артемис, когато групата се оттегли в библиотеката.
— Да — отговори Зеленика. — Но като че ли ми липсват някои ключови моменти.
— Никой не разполага с целия план. Само с частите, които го засягат. Мисля, че така е по-сигурно. Получихме ли оборудването, което поръчах?
Зеленика изсипа цялото съдържание на раницата си върху килима.
— Пълен комплект уреди за наблюдение, в това число камуфлажно фолио, микрофони и видеокамери и аптечка за оказване на първа помощ.
— Освен това имаме две непокътнати полицейски каски и три лазерни пушки, останали от обсадата — добави Бътлър. — И, разбира се, един прототип на Куба в лабораторията.
Артемис подаде на Сламчо безжичен телефон.
— Отлично. Значи можем да започваме.
Джон Спайро седеше в луксозния си кабинет и мрачно се взираше във В-куба на бюрото си. Хората си мислеха, че е лесно да си Джон Спайро. Как жестоко се заблуждаваха. Колкото повече пари имаш, толкова по-напрегнато живееш. Той имаше осемстотин служители само в тази сграда и всички до един разчитаха на него за заплатите си. Искаха ежегодни повишения, медицински услуги, детски ясли, обедни почивки, двойно заплащане за труд в извънработно време и дори акции, за бога. Понякога Спайро изпитваше носталгия по времето, когато изхвърляха несговорчивите работници през прозорците и никой не се интересуваше от съдбата им. В днешно време ако хвърлиш някого през прозореца, той ще звънне на адвоката си, докато пада надолу.
Но този Куб можеше да се окаже отговорът на всичките му молитви. Сделката на живота му, разковничето на успеха. Ако можеше да накара тази машинария да работи, за него вече нямаше да има граници. В най-буквалния смисъл. Той щеше да контролира всички сателити на света. Пълен контрол на разузнаваческите сателити, на военните лазери, на комуникационните мрежи и най-вече на телевизиите. Спайро можеше да управлява света.
Секретарката му се обади от приемната.
— Господин Тъпст иска да ви види, сър.
Спайро натисна с всичка сила бутона на интеркома.
— Добре, Марлийн, покани го. И му кажи, че искам да личи, че се разкайва.