— Чуй ме, Джулиет — каза той и хвана ръката на сестра си. — Спайро е опасен човек. Виж какво стана с мен, а при цялата ми скромност, аз бях най-добрият в бранша. Ако тази мисия не беше толкова важна за хората и феите, изобщо нямаше да те пусна.
Джулиет докосна лицето на брат си.
— Ще внимавам.
Те влязоха в чакалнята. Скрита зад щита си, Зеленика запърха над главите на множеството търговски пътници и отпускари. Сламчо си беше сложил пресен слой слънцепредпазен крем и миризмата му отблъскваше всеки човек, който имаше нещастието да го доближи.
Бътлър сложи ръка на рамото на Артемис.
— Ще се оправиш ли?
Момчето сви рамене.
— Честно казано, не знам. Когато те няма край мен, имам чувството, че съм останал без ръка или крак.
— Джулиет ще те пази. Начинът й на работа е малко необичаен, но в края на краищата и тя е Бътлър.
— Последна мисия, приятелю. След това няма да ми трябва телохранител.
— Жалко, че Зеленика не може просто да хипнотизира Спайро чрез Куба.
Артемис поклати глава.
— Няма начин. Дори ако установим постоянна връзка, феята се нуждае от контакт очи в очи, за да хипнотизира силен характер като Спайро. А аз не искам да рискувам с такъв човек. Трябва да го премахнем. Ако феите просто го преместят на друго място, той пак може да навреди.
— А планът ти? — попита Бътлър. — От това, което ми каза, виждам, че е доста сложен. Сигурен ли си, че ще успееш?
Артемис му намигна: твърде необичайна проява на безгрижие.
— Сигурен съм — каза. — Имай ми доверие. Нали съм гений.
Джулиет пилотираше частния „Лиър“ над Атлантическия океан. Зеленика седеше до пилота и се дивеше на обстановката в самолета.
— Хубава машина — отбеляза тя.
— Никак не е лоша, фейо — отвърна Джулиет, като включи на автопилот. — Не прилича на феините летателни апарати, а?
— Полицията на Нисшите елементи не вярва в удобството — каза Зеленика. — В полицейската совалка не можеш и един червей да размахаш.
— Ако ти хрумне да размахваш червей.
— Така е — Зеленика се вгледа в пилота. — Доста си пораснала за две години. Последния път, когато те видях, беше още момиченце.
Джулиет се усмихна.
— За две години могат да се случат много неща. Аз през повечето време се борих с едри космати мъже.
— Да можеше да видиш борба на феи. Двама напомпани гноми се затварят в камера с нулево земно притегляне. Гледката не е от най-приятните. Ще ти изпратя видеодиск.
— Няма да ми изпратиш.
Зеленика си спомни за заличаването на паметта.
— Права си — каза. — Няма да ти изпратя.
В пътническия салон на лиъра Сламчо си припомняше дните на слава.
— Хей, Артемис — каза той с уста, пълна с хайвер. — Помниш ли как за малко да отнеса главата на Бътлър с един залп газове?
Артемис не се усмихна.
— Помня, Сламчо. Ти успя да саботираш най-съвършения ми план.
— Честно казано, стана случайно. Просто се бях изнервил. Дори не видях, че великанът е зад мен.
— От това направо ми олекна. Планът ми се е провалил заради проблема ти с червата.
— А помниш ли как ти отървах кожата в лабораториите „Гномски“? Ако не бях аз, сега щеше да гниеш в Ревльов връх. Кога изобщо си се оправял без мен?
Артемис отпи от минералната вода в кристалната си чаша.
— Явно никога. Да се чудиш как съм доживял до днес.
В коридора се появи Зеленика.
— Трябва да те подготвим, Артемис. След трийсет минути кацаме.
— Добра идея.
Зеленика изсипа всичко от раницата си на масата.
— Така, какво ни трябва? Гърлен микрофон и ирисова камера.
Капитанът от ПНЕ избра от купчината нещо, което приличаше на кръгла лепенка. Махна горния слой и залепи парчето лейкопласт на врата на Артемис. То веднага се сля с цвета на кожата му.
— Оптичен латекс — обясни Зеленика. — Почти невидим е. Може би ако по врата ти полази мравка, ще го забележи, но иначе… Материалът не пропуска рентгенови лъчи, така че микрофонът не може да се открие. Улавя всеки звук в радиус от десет метра и го записва на чип в каската ми. За съжаление не можем да рискуваме със слушалка — прекалено забележима е. Така че ние ще те чуваме, но ти няма да ни чуваш.
Артемис преглътна и усети как микрофонът се плъзга по адамовата му ябълка.
— А камерата?
— Ето я.
Зеленика извади контактна леща от малък контейнер с течност.
— Това е истинско чудо. Има висока разделителна способност, дигитално качество, записва изображение с няколко филтриращи опции, включително увеличение на образа и топлинни настройки.
Сламчо изсмука мозъка от една пилешка кост.
— Започваш да говориш като Вихрогон.