Спайро дори не го слушаше.
— Да бе, да, както кажеш. Но нека и аз ти кажа нещо. Тази лъжица е голяма за твоята уста. Кулата „Спайро“ има най-добрата охранителна система в света. Вътре има такива работи, каквито даже военните нямат. Щом вратата се хлопне зад гърба ти, оставаш сам. Никой не може да те спаси. Никой. Разбра ли?
Артемис кимна. Разбираше какво му казва Спайро. Но това не означаваше, че е съгласен с него. Джон Спайро можеше и да има такива работи, каквито военните нямат, но Артемис Фоул имаше такива работи, за каквито хората не бяха и сънували.
Един служебен хеликоптер „Сикорски“ с бръмчене ги откара в центъра на града, където се издигаше кулата „Спайро“. Кацнаха на покрива на небостъргача. Артемис знаеше как се управлява хеликоптер и си представи колко е трудно да се кацне на такава малка площадка над града, прочут със силните си ветрове.
— На такава височина скоростта на вятъра трябва да е много коварна — небрежно отбеляза той. Информацията се записваше на чипа в каската на Зеленика.
— На мен ли го казваш? — провикна се пилотът сред шума на двигателите. — На върха на Кулата стига до над шестдесет мили в час. При бурно време площадката се люлее, като може да се отклони до десет метра.
Спайро изръмжа и кимна на Тъпст. Арно протегна ръка и фрасна пилота по каската.
— Млъкни, глупако! — сопна му се Спайро. — Като си започнал, що не му дадеш и план на сградата? — той се обърна към Артемис. — Ако си си наумил нещо, Арти, да знаеш, че никъде не може да се намери проект на сградата. Когото и да попиташ в Градския съвет, ще видиш, че досието на кулата „Спайро“ е изчезнало. Само при мен има план на сградата, така че няма смисъл да караш хората си да се ровят в Интернет.
Дотук никакви изненади. Артемис вече лично беше търсил в Интернет, въпреки че не очакваше Спайро да прояви такава непредпазливост.
Те слязоха от хеликоптера. Артемис се стараеше да насочва ирисовата камера към всички елементи от охранителната система — информация, която после можеше да се окаже полезна. Бътлър често казваше, че дори незначителни подробности като броя на стъпалата по стълбището могат да се окажат много важни при планиране на операция.
Един асансьор ги отведе от площадката за хеликоптери до врата с кодирано заключване. На стратегически места бяха поставени камери, които обхващаха целия покрив. Спайро тръгна напред към кодираната ключалка. Артемис усети рязко убождане в окото и изведнъж ирисовата камера увеличи изображението четворно. Въпреки разстоянието и полумрака той успя да види кода за влизане.
— Надявам се, че го записа — промърмори момчето и усети как микрофонът на гръкляна му вибрира.
Арно Тъпст присви колене и доближи зъбите си на сантиметър от носа на Артемис.
— Говориш ли на някого?
— Аз ли? — попита момчето. — На кого бих могъл да говоря? В случай че не си забелязал, ние се намираме на осемдесет и няколко етажа над земята.
Тъпст сграбчи Артемис за реверите и го надвеси над ръба на покрива.
— Може би имаш бръмбар. Може би някой в момента слуша какво си говорим.
— Откъде ще имам бръмбар, горила такава? Вашият дребен мафиот не ме е изпускал от поглед през целия път дотук. Не ме оставяше дори да ходя сам до тоалетната.
Спайро шумно се изкашля.
— Хей, господин Умник, ако това хлапе падне от покрива, добре ще е и ти да паднеш с него, защото то ми струва повече от цяла армия пазачи.
Тъпст остави Артемис на мира.
— Няма вечно да си толкова ценен, Фоул — прошепна заплашително Арно. — Ще чакам да ти паднат акциите.
Те се качиха в огледален асансьор, който ги свали на осемдесет и петия етаж. Там ги чакаше доктор Пиърсън заедно с двама мускулести умници. По погледите им Артемис можеше да отгатне, че те определено не са мозъчни хирурзи. Всъщност приличаха повече на ротвайлери, само че двукраки. Сигурно беше полезно да държиш такива около себе си, за да трошат разни неща и да не задават въпроси.
Спайро повика единия.
— Плочка, случайно да знаеш колко искат Антонели за изгубен персонал?
Плочката се замисли. Докато мислеше, устните му мърдаха от усилие.
— Ъ-ъ-ъ, да, сещам се. Двайсет хилядарки за железен човек и петнайсет за маймуна.
— При смърт, нали?
— Смърт или осака… осакат… счупване.
— Добре — каза Спайро. Искам двамата с Чипса да отидете при Карла Фрацети и да й кажете, че й дължа трийсет и пет хиляди за екипа. Утре сутринта ще ги преведа на кайманската й сметка.
Естествено, Сламчо беше заинтригуван и сериозно уплашен.