— Моля? Трийсет и пет хиляди? Но аз съм жив! Дължите само двайсет хиляди за Мокасина, освен ако останалите петнайсет не са моята премия.
Спайро въздъхна с почти искрено съжаление.
— Така стоят нещата, Слам — каза той и закачливо тупна джуджето по рамото. — Това е огромна сделка. Гигантска. Говорим за суми, дълги колкото телефонни номера. Не мога да си позволя да рискувам. Може да знаеш нещо, може и да не знаеш. Но ако ти хрумне да подшушнеш това-онова на „Фонетикс“ или на останалите ми конкуренти? Сигурен съм, че ме разбираш.
Сламчо разтегли устни и разкри ред зъби като камъни.
— Всичко разбирам, Спайро. Ти си коварна змия. Знаеш ли, че хлапето ми предложи два милиона долара, за да го пусна?
— Да беше ги взел — обади се Арно Тъпст и блъсна Сламчо в гигантските лапи на Плочката.
Докато го влачеха по коридора, джуджето продължаваше да говори:
— Гледай да ме заровиш дълбоко, Спайро! Гледай да ме заровиш дълбоко!
Спайро присви очи така, че те заприличаха на влажни цепки.
— Чухте какво каза човекът, момчета! Преди да идете при Фрацети, заровете го дълбоко!
Доктор Пиърсън поведе групата към трезора. Преди да влязат в строго охранявания сектор, те минаха през малко преддверие.
— Моля, стъпете на скенера — каза ученият. — Тук не се допускат никакви бръмбари. Особено електронни.
Артемис стъпи на подложката. Тя потъна като гъба под краката му и покри обувките му с пяна.
— Антисептична пяна — обясни Пиърсън. — Убива всякакви вируси, които бихте могли да внесете. В момента в трезора се пазят някои резултати от биотехнологични опити. Много са податливи на зарази. Пяната има и допълнително предимство: предизвиква късо съединение във всички възможни устройства за наблюдение в обувките ви.
Подвижен скенер над главите им обля Артемис в пурпурна светлина.
— Мое лично изобретение — каза Пиърсън. — Комбиниран скенер. Има вградени топлинни и рентгенови лъчи, а също служи като детектор на метали. В общи линии, снопът лъчи разделя тялото ви на съставните му части и ги показва на този екран тук.
На малкия плазмен екран Артемис видя триизмерно изображение на самия себе си. Той затаи дъх, като се молеше уредите на Вихрогон да се окажат толкова съвършени, колкото кентавърът смяташе.
На екрана се появи червена точка, която запулсира по предната част на сакото му.
— А-ха! — възкликна доктор Пиърсън и откъсна едно от копчетата. — Какво има тук?
Той отвори копчето и вътре се показа миниатюрен чип с микрофон и батерия.
— Много хитро. Микроподслушвател. Нашият млад приятел се опитва да ни шпионира, господин Спайро.
Джон Спайро не се ядоса. Всъщност дори приветства предоставилата му се възможност да позлорадства.
— Виждаш ли, момче? Може да си гений, но аз си изкарвам хляба със следене и шпионаж. За мен нищо не остава незабелязано. И колкото по-скоро го разбереш, толкова по-бързо ще приключим с това, за което сме дошли.
Артемис слезе от скенера. Фалшивият микрофон бе свършил работа, а истинските бръмбари бяха неуловими за системата. Колкото и умен да бе Пиърсън, Вихрогон беше по-умен.
Момчето се постара да огледа добре преддверието. Там имаше какво да се види. На всеки квадратен сантиметър от металната повърхност бе поставен елемент от охранителната система или сигнално устройство. Артемис заключи, че и невидима мравка трудно би се промъкнала вътре. Да не говорим за две човешки същества плюс елф и джудже, ако последното се измъкнеше живо от лапите на Плочката и Чипса.
Самият трезор беше внушителен. Повечето фирмени трезори изглеждаха внушителни с хромираните си повърхности и кодирани ключалки, но те целяха само да направят впечатление на акционерите. В трезора на Спайро нямаше и едно излишно резе. Артемис забеляза, че двойната титанова врата е снабдена с най-модерната компютърна брава. Спайро въведе сложна поредица от цифри и дебелите един метър врати се плъзнаха, за да открият поредната преграда. Допълнителна врата.
— Да речем, че си крадец — заговори той като актьор, представящ пиеса — и си успял някак да влезеш в сградата въпреки камерите и заключените врати. Да речем, че си намерил начин да излъжеш лазерите и скенера, да набереш кода и да отвориш първата врата, което впрочем е невъзможно. И понеже всичко това е в сферата на въображението, нека си представим, че си успял да се скриеш от десетките камери и дори тогава, дори след като си направил всички останали неща, дали ще можеш да се справиш с това?
Спайро стъпи върху малка червена плочка на пода пред вратата. Постави палец върху скенер за отпечатъци с гел, задържа лявото си око отворено и ясно произнесе: