Артемис влезе под душа и подложи челото си под мощната струя топла вода. В интерес на истината той малко се тревожеше. Едно беше да съставяш план, когато си на сигурно място у дома. Съвсем друго — да го осъществяваш, след като си се напъхал право в устата на вълка. И макар че никога не би го признал, през последните няколко дни самоувереността му търпеше чувствителни колебания. Спайро го беше изиграл в Лондон, при това без всякакво усилие. Артемис бе влязъл в капана му наивно като турист в тъмна и опасна улица.
Момчето бе съвсем наясно с възможностите си. То умееше да крои заговори, престъпни планове, подли схеми. Нямаше по-голяма тръпка от това да приведеш в действие един съвършен план. Но напоследък при всяка победа го глождеше чувство за вина, особено след случилото се с Бътлър. Артемис бе на косъм от това да изгуби най-добрия си приятел. Прилошаваше му само като си помислеше.
Нещата трябваше да се променят. Скоро баща му щеше да се включи във възпитанието му с надеждата, че Артемис ще направи правилния избор. А ако това не станеше, Артемис-старши най-вероятно щеше да му отнеме възможността да избира. Момчето си спомни думите на баща си: „А ти, Арти? Ще извървиш ли този път с мен? Когато настъпи моментът, ще се възползваш ли от възможността да станеш герой?“
Артемис все още нямаше отговор на този въпрос.
Той се загърна в халат с инициалите на своя похитител. Освен че му напомняше за себе си със златните букви на халата, Спайро бе поставил и чувствителна към движение камера, която следеше Артемис навсякъде из стаята.
Момчето се съсредоточи върху предизвикателната задача да проникне в трезора на Спайро и да си върне В-куба. Артемис беше предвидил много от мерките за сигурност и се бе подготвил предварително. Макар че някои бяха неочаквани и доста изобретателни, на негова страна беше феината технология, а при повече късмет — и Вихрогон. Кентавърът бе получил нареждане да не помага в операцията, но ако Зеленика представеше проникването в трезора като предизвикателство, Артемис се съмняваше Вихрогон да устои на изкушението.
Момчето седна на леглото и небрежно се почеса по врата. Латексовата лепенка върху микрофона беше издържала на душа, точно както бе казала Зеленика. За него беше утешително да знае, че не е сам в пленничеството си.
Тъй като микрофонът реагираше на вибрации, не се налагаше Артемис да говори силно, за да го чуват.
— Добър вечер, приятели — прошепна той, седнал с гръб към камерата. — Всичко се развива по план, ако приемем, че Сламчо е жив и здрав. Трябва да ви предупредя за евентуално посещение на горилите на Спайро. Сигурен съм, че той ги е изпратил да следят улиците около сградата и ако повярва, че моите хора са избити, това ще му даде измамно усещане за сигурност. Господин Спайро беше така любезен да ме разведе из трезора си и се надявам, че разполагате с всичко необходимо, за да изпълните мисията. Мисля, че местният термин за този вид операция е „свиване“. Очаквам от вас да направите точно това.
Артемис шепнеше бавно, като ясно произнасяше всяка дума. Особено важно беше членовете на екипа му да спазват стриктно инструкциите. Ако не го направеха, последиците щяха да бъдат като след изригване на вулкан. А в момента той седеше в самия му кратер.
Плочката и Чипса бяха в добро настроение. Когато се върнаха в Кулата, освен че господин Тъпст им даде премии от по пет хилядарки за добре свършената работа със Слам Копам, той им постави и нова задача. Камерите за външно наблюдение бяха заснели черна каравана, паркирана на другия тротоар на улицата точно срещу главния вход. Стоеше там от близо три часа, а след като прегледаха всички записи, забелязаха час преди това същата кола да обикаля сградата в търсене на място за паркиране. Господин Спайро ги беше предупредил да внимават за подозрителни коли, а тази със сигурност изглеждаше подозрителна.
— Вървете да огледате — заповяда Тъпст, седнал на стола си в офиса на охраната. — И ако видите някой да диша вътре, питайте го що диша въздуха пред моята сграда.
Плочката и Чипса разбираха от такива инструкции. Никакви въпроси, никаква сложна техника. Само отваряш вратата, изпоплашваш всичко живо, затваряш вратата. Лесна работа. Докато слизаха с асансьора, двамата се закачаха, като се тупаха по раменете, докато ръцете им изтръпнаха.
— Тая вечер ще се видим с пари — каза Плочката, докато разтриваше бицепсите си, за да възстанови движението на кръвта.
— И още как — въодушеви се Чипса, като помисли за всичките филми на DVD, които би могъл да си купи. — Може да изкараме още някоя премия. Поне пет бона. Това прави общо…