Кентавърът беше прав. Животът й бе престанал да бъде нормален, откакто я бяха взели в Разузнаването. Но нима Зеленика искаше нормален живот? Нали тъкмо за да избяга от него, тя избра да се прехвърли от помощния взвод?
— Та за какво се обаждаш? — попита Вихрогон. — Домъчняло ти е за вкъщи, така ли?
— Не — отвърна Зеленика. И беше искрена. Не й бе домъчняло. Феята почти не се беше сещала за Убежище, откакто Артемис я бе посветил в последния си план. — Имам нужда от съвет.
— От съвет? Така, значи. Това не е просто друг начин да ме помолиш за помощ, нали? Мисля, че думите на подполковник Кореноплод бяха „сама се оправяй“. Правилата са си правила, Зеленика.
Зеленика въздъхна.
— Да, Вихрогоне. Правилата са си правила. Юлиус знае най-добре.
— Така е. Юлиус знае най-добре — повтори Вихрогон с известно недоверие.
— И без това едва ли можеш да помогнеш. Охранителната система на Спайро е много сложна.
Вихрогон изсумтя, а сумтенето на кентавър е нещо, което си струва да се чуе.
— Как пък не. Какво толкова има? Няколко консервени кутии и куче? Страхотия!
— Де да беше така. В тази сграда има такива неща, каквито не съм виждала досега. Последна дума на техниката.
В ъгъла на феиния визьор примигна и оживя малък екран от течни кристали. Вихрогон бе установил видеовръзка от Централното полицейско управление. Технически погледнато, това не беше редно при неофициална операция. Но кентавърът беше любопитен.
— Впрочем знам какво правиш — каза Вихрогон, размахвайки показалец.
— Изобщо не разбирам за какво говориш — невинно отвърна Зеленика.
— „И без това едва ли можеш да помогнеш. Охранителната система на Спайро е много сложна“ — повтори кентавърът с гримасничене. — Опитваш се да подразниш егото ми. Не съм глупак, Зеленика.
— Добре. Може и да е така. Искаш ли самата истина?
— О, значи сега ще ми кажеш истината? Това полицейска тактика ли е?
— Кулата „Спайро“ е крепост. Дори Артемис признава, че не можем да влезем без твоя помощ. Не ни трябва нито оборудване, нито допълнителна магическа сила. Искаме чисто и просто съвет, може би малко сателитни снимки. Дръж връзка с нас — само това искам.
Вихрогон се почеса по брадата.
— Не можете да влезете, а? Дори Артемис го признава?
— „Не можем да се справим без Вихрогон“ — това са точните му думи.
Кентавърът положи усилие да прикрие самодоволството си.
— Имаш ли някакви видеозаписи?
Зеленика свали джобен компютър от колана си.
— Артемис засне някои неща в Кулата, сега ще ти ги изпратя.
— Трябва ми план на сградата.
Зеленика обърна визьора си наляво, после надясно, за да може Вихрогон да види местоположението й.
— Затова съм се качила тук. За рентгеново сканиране. До десет минути ще имаш план.
Тя чу звън като от камбанка. Това беше компютърен сигнал: съобщението й бе пристигнало в Полицейското управление. Вихрогон отвори файла.
— Кодове. Добре. Камери. Няма проблем. Чакай само да видиш каква програма за охранителни камери съм създал. Коридори — тук ще превъртя напред. Хоп-хоп-хоп. А, трезорът. На осемдесет и петия етаж. Подложки, скенери, антибиотична пяна. Двигателни сензори. Лазерни температурни сензори. Топлинни камери. Гласов сензор, ретинов скенер, скенер на пръстови отпечатъци — Вихрогон направи пауза. — Забележително за Кално създание.
— На мен ли го казваш? — отвърна Зеленика. — Няколко консервени кутии и куче, а?
— Фоул е прав. Без мен сте загубени.
— Значи ще помогнеш?
Вихрогон удължи момента за по-пълна наслада.
— Нищо не обещавам, но…
— Какво?
— Ще държа връзка с вас. Ако обаче стане нещо ненадейно…
— Разбирам.
— Не давам гаранция.
— Не даваш гаранция — добре. Дължа ти кашон моркови.
— Два кашона. И каса морковен сок.
— Дадено.
Лицето на кентавъра бе поруменяло от тръпката на предизвикателството.
— Ще ти липсва ли, Зеленика? — неочаквано попита той.
Този въпрос завари феята неподготвена.
— Кое да ми липсва? — попита тя, макар да знаеше отговора.
— Момчето, Фоул, разбира се. Ако всичко се развие по план, ние ще изчезнем завинаги от паметта му. Край на дръзките планове, край на отчаяните приключения. Какъв спокоен живот!
Зеленика отбягна погледа на Вихрогон, макар че камерата на каската й показваше нейната гледна точка и кентавърът не би могъл да я види.
— Не — отвърна тя. — Няма да ми липсва.
Но очите й не можеха да скрият истината.
Зеленика прелетя около Кулата няколко пъти на различна височина, докато рентгеновият скенер събра достатъчно данни за създаване на триизмерен модел. Тя изпрати копие от файла до Вихрогон и се върна в караваната.