— Мисля, че ти казах да не оставяш белези — каза феята, след като се надвеси над повалените охранители.
Джулиет сви рамене.
— Хей, голяма работа, фейо! Разгорещих се и се поувлякох. Пусни им малко сини искри и ги изпрати да си ходят.
Зеленика прокара пръст по съвършено кръглата синина на челото на Чипса.
— Да беше ме видяла — каза Джулиет. — Бам-бам и двамата паднаха. Нямаха никакъв шанс.
Феята изпрати една самотна искрица до върха на пръста си и тя изличи синината, както гъба изтрива петно от кафе.
— Знаеш ли, можеше да ги зашеметиш с неутриното.
— С неутриното? Че какво му е забавното на зашеметяването с неутрино?
Капитан Бодлива Зеленика свали каската си и изгледа човешкото момиче.
— Не сме дошли да се забавляваме, Джулиет. Това не е игра. Мислех, че си го разбрала, като се има предвид какво стана с Бътлър.
Усмивката на Джулиет изчезна.
— Знам, че не е игра, капитане. Може би просто така работя.
Зеленика я погледна право в очите.
— Е, тогава може би не си избрала подходящата работа.
— Или може би ти се престараваш в работата — възрази Джулиет. — Според Бътлър и теб не те бива много в дисциплината.
Сламчо излезе от тоалетната. Този път си беше сложил слънцепредпазен крем. Вече наближаваше полунощ, но джуджето не искаше да рискува. Ако това проникване с взлом минеше гладко, както най-вероятно щеше да стане, на сутринта Сламчо можеше вече да е далеч от тук.
— Какъв е проблемът, дами? Ако се карате за мен, не си правете труда. Аз имам правило никога да не се обвързвам със същества от друг вид.
Напрежението спадна като въздух от пробит балон.
— И насън не би ми хрумнало, косматко — каза Зеленика.
— Сън ли? Кошмар е по-точно — добави Джулиет. — Аз пък имам правило никога да не се обвързвам със същества, които живеят в купчини тор.
Сламчо остана невъзмутим.
— И двете сте в период на отрицание. Аз имам такова въздействие върху жените.
— Не се съмнявам — отвърна Зеленика и се усмихна.
Тя разгъна една маса и сложи каската си отгоре. Включи камерата на режим прожектиране и пусна триизмерния план на кулата „Спайро“. Образът, изтъкан от неоновозелени нишки, се завъртя във въздуха.
— Добре, моля всички за внимание. Ето какъв е планът: Екип Едно ще прогори дупка в стената на осемдесет и петия етаж и ще влезе в сградата. Екип Две ще мине през входа откъм площадката за хеликоптери. Ето тук.
Зеленика отбеляза местата за влизане на екрана на джобния си компютър. На увисналото във въздуха триизмерно изображение запулсираха оранжеви точки.
— Вихрогон се съгласи да помогне, така че ще поддържа връзка с нас. Джулиет, ти ще вземеш този компютър. Можеш да го използваш за конферентна връзка с нас в хода на операцията. Не обръщай внимание на гномските символи, ние ще ти изпращаме всички файлове, от които се нуждаеш. Сложи си слушалката обаче, за да изключиш колоните. Последното, което ни трябва, е пиукане на компютър в неподходящия момент. Малката вдлъбнатинка под монитора е микрофон. Улавя и шепот, така че не се налага да крещиш.
Джулиет закопча за китката си компютъра с размер на кредитна карта.
— Кои са екипите и какви задачи ще изпълняват?
Зеленика влезе в триизмерното изображение. Тялото й попадна в пашкул от светещи линии.
— Екип Едно ще деактивира охранителната система и ще изключи кислородните апарати на пазачите в трезора. Екип Две ще вземе кутийката. Просто е. Ще се разделим по двойки. Ти и Сламчо. Артемис и аз.
— О, не — възрази Джулиет, като поклати глава. — Аз трябва да бъда с Артемис. Той е моят господар. Брат ми ходеше като залепен за Артемис и от мен се очаква същото.
Зеленика излезе от холограмата.
— Няма да стане. Ти не можеш да летиш и не можеш да се катериш по стени. Трябва да има по една фея в екип. Ако не ти харесва, оплачи се на Артемис следващия път, като го видиш.
Джулиет се намръщи. Звучеше смислено. И как иначе! Плановете на Артемис винаги бяха смислени. Сега й стана ясно защо господарят не бе разкрил целия план още в Ирландия. Знаеше, че тя ще протестира. Това, че не бяха заедно от шест часа, беше лошо. Но най-лошото тепърва предстоеше, а Артемис не можеше да разчита на никого от Бътлър да го пази.
Зеленика влезе обратно в холограмата.
— Екип Едно — ти и Сламчо — се изкачвате по Кулата и прогаряте дупка в стената на осемдесет и петия етаж. Там поставяте този прихващач на един от кабелите към видеокамерите.
Тя подаде на Джулиет нещо, което приличаше на парче кабел.