— Пет секунди — каза тя. — Трябва да му сменя батерията.
Червената линия на визьора й стигаше до средата на офиса, след което завиваше под прав ъгъл надолу, към пода.
— Нека позная. Артемис долу ли е?
— Да. Спи, ако се съди по картината от ирисовата му камера.
— Нали каза, че килията е от стомана?
— Така е. Но по стените и тавана няма двигателни сензори. Така че трябва само да прогориш дупка.
Зеленика извади неутриното си.
— И това е всичко?
Тя избра едно място точно до стенния климатик и повдигна килима. Подът отдолу беше гладък и метален.
— Не оставяй следи, разбра ли? — каза Вихрогон в слушалката й. — Много е важно.
— По-късно ще мисля за това — отвърна Зеленика и включи климатика на вентилация. — Сега трябва само да го измъкна. Гоним график.
Тя нагласи неутриното така, че да се получи концентриран лъч, който да прореже металния под. От разтопения прорез започна да се издига задушлив дим, който климатикът моментално изсмука навън в чикагската нощ.
— Артемис не е единственият гений тук — промърмори Зеленика с плувнало в пот лице въпреки климатика в каската си.
— Така димът не стига до противопожарната аларма. Много добре.
— Буден ли е вече? — попита Зеленика, след като й оставаше последният сантиметър за прерязване.
— Ококорен и мята опашка, ако използваме кентавърския израз. Така става, когато някой реже тавана ти с лазер.
— Добре — каза капитанът и завърши рязането. Квадратното парче метал се огъна и увисна на последната си нишка.
— Няма ли да се вдигне много шум? — попита Вихрогон.
Зеленика проследи с поглед падащото парче метал.
— Съмнявам се — каза тя.
Глава 10: Пръсти и палци
Артемис медитираше, когато лазерът започна да реже тавана. Той стана от позицията „Лотос“, облече пуловера си и нареди няколко възглавници на пода. След няколко секунди на пода се сгромоляса квадратно парче метал. Възглавниците омекотиха удара. В дупката се показа лицето на Зеленика.
Артемис посочи възглавниците.
— Предвидила си, че ще се сетя.
Капитанът от ПНЕ кимна.
— Едва тринайсетгодишен, а вече предсказуем.
— Предполагам, че си включила климатика, за да изсмуче дима?
— Правилно. Мисля, че започваме да се опознаваме твърде добре.
Зеленика откачи едно въже с питон от колана си и го спусна в стаята.
— Направи примка с питона и се вържи. Ще те издърпам.
Артемис направи каквото му казаха и след секунди се измъкна от дупката.
— Господин Вихрогон на наша страна ли е? — попита той.
Зеленика му подаде малка цилиндрична слушалка.
— Сам го попитай.
Артемис пъхна в ухото си това чудо на нанотехнологията.
— Е, Вихрогоне, с какво ще ме изненадаш?
Долу в Убежище кентавърът потри ръце. Артемис беше единственият, който наистина вникваше в лекциите му.
— Ще ти хареса, Кално създание. Не само съм те изтрил от видеозаписите, не само съм махнал падането на тавана, но съм създал и симулация на Артемис.
Момчето се заинтригува.
— Симулация? Наистина ли? Как точно го направи?
— Много просто, в интерес на истината — скромно отвърна Вихрогон. — Имам стотици човешки филми в компютъра. Заех сцената със самотното пленничество на Стив Маккуин от „Голямото бягство“ и промених дрехите.
— Ами лицето?
— Имах малко материал от разпита ти при последното ти идване в Убежище. Комбинирах двете и готово. Симулираният Артемис може да прави каквото му кажа когато му кажа. В момента спи, но след половин час ще го инструктирам да отиде до тоалетната.
Зеленика прибра въжето си.
— Чудесата на съвременната наука. ПНЕ налива милиони в твоя отдел, Вихрогоне, а ти можеш най-много да пратиш едно Кално създание до тоалетната.
— Дръж се мило с мен, Зеленика. Правя ти голяма услуга. Ако Юлиус разбере, че ти помагам, страшно ще се ядоса.
— Което е основната причина да го правиш.
Зеленика тихо отиде до вратата и я открехна. В коридора беше пусто и тихо с изключение на бръмченето на камерите и жуженето на флуоресцентното осветление. На една част от визьора й се появиха прозрачни миниатюрни картини от охранителните камери на Спайро. На етажа имаше шестима пазачи, които минаваха на обиколка.
Зеленика затвори вратата.
— Добре. Да тръгваме. Трябва да стигнем до Спайро преди смяната на пазачите.
Артемис оправи килима над дупката в пода.
— Намерихте ли апартамента му?
— Точно над нас е. Трябва да се качим и да сканираме ретината и палеца му.
По лицето на Артемис пробяга странно изражение. Само за секунда.