— Да. За скенерите. Колкото по-бързо, толкова по-добре.
Зеленика никога досега не беше виждала това изражение по лицето на човешкото момче. Дали изпитваше вина? Възможно ли беше?
— Има ли нещо, което не си ми казал? — попита тя.
Изражението изчезна, сменено от обичайното хладнокръвие.
— Не, капитане. Няма нищо. И наистина ли смяташ, че сега е време за разпити?
Зеленика размаха заплашително пръст.
— Артемис! Ако си решил да ме разиграваш насред операцията, няма да го забравя.
— Не се тревожи — дръзко отговори момчето. — Аз ще го забравя.
Апартаментът на Спайро беше два етажа над килията на Артемис. Имаше логика в подсилването на една и съща част от сградата. За съжаление Джон Спайро не понасяше мисълта, че някой може да го шпионира, затова на неговия етаж нямаше камери.
— Типично — промърмори Вихрогон. — Откачени мегаломани като него не искат никой да вижда кирливите им ризи.
— Струва ми се, че някой е влязъл в период на отрицание — отбеляза Зеленика и насочи концентриран лазерен сноп от неутриното си към тавана.
Едно парче окачен таван се разтопи като лед в чайник, като разкри стоманата отгоре. Докато лазерът режеше повърхността, върху килима капнаха няколко капки разтопен метал. След като дупката стана достатъчно широка, Зеленика изключи лъча и насочи камерата на каската си към открилото се пространство.
Екранът остана празен.
— Превключвам на инфрачервено.
В полезрението й се появиха ред костюми. По всяка вероятност бели.
— Гардероб. Ние сме в гардероба.
— Отлично — каза Вихрогон. — Сега го приспете.
— Той спи. Часът е пет без десет сутринта.
— Добре, тогава се погрижете да не се събуди.
Зеленика прибра камерата в гнездото й. Извади от колана си сребриста капсула и я пъхна в дупката.
Вихрогон обясни на Артемис:
— Ако случайно се чудиш, капсулата съдържа „Дълбок сън“.
— Газ?
— Не. Мозъчни вълни.
Артемис остана заинтригуван.
— Продължавай.
— В общи линии, то сканира мозъчновълнови конфигурации и ги копира. Всеки в обсега й остава в състоянието, в което се е намирал до разтварянето на капсулата.
— И не оставя следи?
— Никакви. И няма странични ефекти. Колкото и да ми плащат, изобщо не е достатъчно.
Зеленика изчака, докато часовникът на визьора й отброи една минута.
— Добре. Обезвреден е, освен ако не е бил буден, когато „Дълбок сън“ е започнал да действа. Хайде.
Спалнята на Спайро беше безупречно бяла като костюмите му, с изключение на прогорената дупка в гардероба. Зеленика и Артемис тръгнаха по пухкав бял килим покрай гардероби с бели плъзгащи се врати. Влязоха в стая, която светеше в тъмното. Футуристична мебелировка — бяла, естествено. Бели аплици и драперии.
Зеленика се спря за миг, за да разгледа картина, окачена на една от стените.
— О, пощадете ме! — възкликна тя.
Картината беше нарисувана с маслени бои. Бяла от край до край. Отдолу имаше медна табелка. На нея пишеше: „Снежен призрак“.
Спайро лежеше по средата на огромно легло, изгубен сред дюните на копринените си чаршафи. Зеленика отдръпна завивките и го търкулна по гръб. Дори насън лицето на този човек беше злонамерено, сякаш сънищата му бяха не по-малко чудовищни от деянията му.
— Приятен тип — отбеляза Зеленика и повдигна с палец левия клепач на Спайро. Камерата в каската й сканира окото, като съхрани информацията на чип. Останалото беше проста работа: прожектираш файла на скенера в трезора и заблуждаваш компютъра.
Сканирането на палеца нямаше да е толкова просто. Тъй като в трезора беше поставен гел-скенер, миниатюрните сензори щяха да търсят действителните грапавини и извивки по палеца на Спайро. Обикновена прожекция нямаше да свърши работа. Изображението трябваше да бъде триизмерно. Артемис бе предложил да се използва латекс с памет, стандартно производство, включен във всяка екипировка на служител от ПНЕ — същия латекс, който Зеленика използва, за да залепи микрофона на гръкляна му. Трябваше само да увият палеца на Спайро за секунда-две и щяха да получат отливка на отпечатъка му. Зеленика извади ролка латекс от колана си и откъсна парче с дължина петнайсет сантиметра.
— Няма да се получи — каза Артемис.
Сърцето на Зеленика се сви. Това било, значи. Ето какво не й бе казал Артемис.
— Какво няма да се получи?
— С латекса. Няма да излъжа гел-скенера.
Зеленика слезе от леглото.
— Нямам време за това, Артемис. Ние нямаме време за това. Латексът ще направи съвършено копие, до последната молекула.
Артемис сведе поглед.
— Съвършено копие, така е. Но на обратно. Като фотонегатив. На мястото на вдлъбнатините ще има издатини.