— Хирургия — отвърна кентавърът. — Може би нашият приятел Спайро си е опъвал кожата на лицето. Или може би…
— Или може би това не е Спайро — заключи Зеленика, като се превключи на канала на Артемис. — Артемис! Това не е Спайро. Това е двойник. Чуваш ли ме? Артемис, отговори ми!
Артемис не отговори. Може би не искаше, а може би не можеше.
Артемис протегна ръка към кутийката, когато една от стените се отвори със съскане. Зад нея стояха Джон Спайро и Арно Тъпст. Спайро се усмихваше толкова широко, че спокойно можеше да глътне резен диня.
Той плесна с ръце и бижутата му задрънчаха.
— Браво, господарю Фоул. Някои от нас не вярваха, че ще стигнеш толкова далеч.
Тъпст извади от портфейла си стодоларова банкнота и я подаде на Спайро.
— Много благодаря, Арно. Надявам се, че сега ще се научиш да не залагаш срещу банката.
Артемис кимна замислен.
— Онзи в спалнята… трябва да е бил двойник.
— Да. Коста, братовчед ми. Имаме еднаква форма на главата, с малко дребни промени ставаме като две капки вода.
— Значи си нагласил гел-скенера да приема отпечатъка му.
— Само за тази нощ. Исках да видя докъде можеш да стигнеш. Ти си изключително момче, Арти. Никой досега не е стигал до трезора, а не можеш да си представиш колко професионалисти са се опитвали. Очевидно в системата ми има някои недостатъци, за които хората от охраната ще трябва да се погрижат. Как влезе впрочем? Не виждам Коста да е с теб.
— Професионална тайна.
Спайро слезе от ниската платформа, на която беше стъпил.
— Няма значение. Ще прегледаме записите. Има една-две камери, които не си успял да излъжеш. Едно е сигурно: не си успял без чужда помощ. Провери го за слушалки, Арно.
За по-малко от пет секунди Тъпст намери слушалката, победоносно я извади и смачка миниатюрния цилиндър с ботуша си.
Спайро въздъхна.
— Не се съмнявам, Арно, че това малко електронно чудо е струвало повече, отколкото ти би могъл да спечелиш за цял живот. Не знам защо изобщо те държа тук. Наистина не знам.
Тъпст направи гримаса. Зъбите, които носеше в момента, бяха от подсилен плексиглас, пълен до половината със синьо олио. Приличаха на адска машина за морски вълни.
— Съжалявам, господин Спайро.
— След малко ще съжаляваш още повече, приятелю с предизвикателна захапка, защото Бътлър идва.
Тъпст неволно отстъпи назад.
— Не си мисли, че ще ме уплашиш с тия приказки. Бътлър е мъртъв. Видях го как падна.
— Може и да е паднал. Но видя ли го да умира? Ако правилно си спомням последователността на събитията, след като ти стреля по Бътлър, той стреля по теб.
Тъпст докосна белезите на темето си.
— Извадих късмет с този изстрел.
— Късмет? Бътлър се гордее с постиженията си в стрелбата, затова аз не бих казал такова нещо в лицето му.
Спайро се засмя доволно.
— Хлапето си играе с главата ти, Арно. Тринайсетгодишен, а свири на теб като на роял в „Карнеги Хол“. Осъзнай се, човече, нали си професионалист.
Тъпст опита да се вземе в ръце, но призракът на Бътлър го преследваше.
Спайро извади В-куба от стиропоровата му подложка.
— Много е забавно, Арти. Всички тези приказки и заяждане не означават нищо. Пак спечелих, надхитрих те. За мен всичко това беше игра. Забавление. Твоята малка операция би била много поучителна, ако не беше жалка. Но сега е време да разбереш, че всичко свърши. Ти остана сам, а аз нямам повече време за игри.
Артемис въздъхна — истинско олицетворение на поражението.
— Всичко това е било урок, така ли? Искал си да ми покажеш кой е шефът тук.
— Точно така. Някои хора имат нужда от повече време, за да се научат. Забелязал съм, че колкото по-умен е врагът, толкова по-голямо е егото му. Ти трябваше да разбереш, че не можеш да се мериш с мен и след това да направиш каквото пожелая — Спайро сложи костелива ръка на рамото на Артемис. Момчето усещаше тежестта на бижутата по нея. — А сега ме слушай внимателно, хлапе. Искам да отключиш този Куб. Стига игрички. Досега не съм срещал компютърен гений, който да не си оставя вратичка. Сега ще я отвориш, иначе ще престана да се шегувам, а, повярвай ми, едва ли искаш това.
Артемис пое с две ръце червения Куб и се вгледа в плоския му екран. Това беше най-деликатната част от плана. Спайро трябваше да повярва, че отново е надхитрил Артемис Фоул.
— Хайде, Арти. Направи го.
Артемис прокара ръка по пресъхналите си устни.
— Добре. Само една минута.
Спайро го потупа по рамото.
— Аз съм щедър човек. Давам ти две — той кимна на Тъпст. — Стой наблизо, Арно, не искам нашият малък приятел да ни заложи още някой капан.
Артемис седна на масата от неръждаема стомана и свали капака на куба. Бързо размести един заплетен сноп оптични кабели, като откъсна една от нишките. Блокерът за ПНЕ. След по-малко от минута той затвори куба.