— Разбира се, детектив Крос — кимна Катерин Роуз. — Постарахме се Маги да расте при възможно най-нормални условия. Това бе една от причините, която ни накара да се преместим тук, на изток.
— Едва ли бих нарекъл Вашингтон нормално място за възпитаване на дете. Съвсем не е „Страната на чудесата“ — усмихнах се аз и сякаш тази моя реплика започна да топи леда между нас.
— В сравнение с Бевърли Хилс е върхът на нормалността — каза Том Дън. — Повярвайте ми.
— Вече не зная какво означава „нормално“ — каза Катерин. Очите й изглеждаха сиво-сини. Пронизваха те, ако се приближиш по-близо. — Струва ми се, че „нормално“ съответства на някаква старомодна представа, която съществува в подсъзнанието на двама ни с Том. Маги не е разглезена. Не е от типа „Сузи има това“ или „Родителите на Кейси й купиха онова“. Не си въобразява големи неща за себе си. Това имам предвид под „нормална“. Тя е само едно малко момиченце, детектив Крос.
Докато Катерин Роуз говореше с любов за дъщеря си, аз се улових, че мисля за собствените си деца и най-вече за Джанел. Тя също е „нормална“. Под това разбирам, че не е разглезена, кротка е и изобщо е много сладка. Тази аналогия между нашите дъщери ме накара да слушам още по-внимателно това, което ми разказваха за Маги Роуз.
— Прилича много на Катерин — обясни Томас Дън, почувствал, че тази информация е важна за мен. — Катерин е човек без следа от егоцентризъм. Друг като нея не съм срещал. Повярвайте ми, да си човек като нея, след като върху теб са се изливали ласкателствата и хулите, които една звезда получава в Холивуд, не е никак лесно.
— Защо я кръстихте Маги Роуз? — попитах Катерин.
— Идеята беше моя — каза Томас Дън и подбели очи. Очевидно обичаше да говори вместо жена си. — Изникна в съзнанието ми още първия път, когато ги видях заедно двете в болницата.
— Том ни нарича „момичетата Роуз“, „сестрите Роуз“. Когато работим навън, той ни казва: „розите на градината“. Когато Маги и аз спорим, това е „Войната на Розите“. И така нататък.
Много обичаха малкото си момиченце. Чувствах го във всяка дума, която изричаха за Маги.
Сонеджи, или както му беше името, бе направил много удачен избор. Още един изпипан ход от негова страна. Добре се е справил с домашното си. Голяма филмова звезда и уважаван адвокат. Любещи родители. Пари. Престиж. Може би харесва филмите й. Опитах се да си спомня дали Катерин Роуз е играла роля, която да го предизвика. Май не видях нейна снимка в апартамента му.
— Казахте, че искате да знаете как Маги би реагирала при такива ужасни обстоятелства — продължи Катерин. — Защо, детектив Крос?
— От учителите й разбрахме, че е добре възпитана. Това би могло да бъде причината, поради която Сонеджи я е избрал. — Бях откровен с тях. — Какво още можете да ми кажете? Споделете всичко без притеснение.
— В съзнанието на Маги сякаш се редуват две състояния, сериозно и строго придържане към правилата и богата фантазия — каза Катерин. — Имате ли деца?
Аз трепнах. Отново си помислих за Джани и Деймън. Аналогии.
— Две. Освен това работя с деца в югоизточния квартал — отговорих аз. — Маги има ли много приятели в училището?
— Колкото искате — отвърна баща й. — Тя харесва деца с въображение, но без себичност. Изключение прави Майкъл, който е изключително самовглъбен.
— Разкажете ми за тях двамата.
Катерин Роуз се усмихна за първи път от началото на разговора ни. Беше толкова странно. Тази усмивка, която бях виждал безброй пъти във филмите, сега бе на живо пред мен. Бях като хипнотизиран. Леко се смутих заради тази своя реакция.
— Сприятелиха се още щом се преместихме тук. Странна двойка са, но са неразделни — обясни тя.
— Как, според вас, би реагирал Майкъл при тези обстоятелства? — продължих с въпросите аз.
— Трудно е да се каже — поклати глава Томас Дън. Нетърпелив човек. Сигурно беше свикнал да получава това, което иска, още щом го поиска. — Майкъл винаги крои някакъв „план“. Животът му беше подреден, всичко си имаше своето място.
— А проблемите му със здравето? — Аз вече знаех, че момчето е прекарало цианоза и вследствие на това има шум в сърцето.
Катерин Роуз сви рамене. Очевидно този въпрос не беше някакъв проблем.
— Понякога лесно се изморява. Малко е нисък за възрастта си. Маги е по-висока от него.
— Всички го наричат Фъстъка, което според мен, му харесва. Кара го да се чувства като член на някаква банда — вметна Том Дън. — Най-важното е, че пада малко вундеркинд. Маги го нарича „мозъчник“. Тази дума го характеризира много точно.