Дали сега наблюдаваше суетнята ни в Маями? Много вероятно. Дегизиран. Дали чувства разкаяние от смъртта на Майкъл Голдбърг? Или навлиза в състояние на ярост?
Специални спешни линии бяха вече инсталирани на номератора в местното бюро на ФБР. Не знаехме как Сонеджи ще влезе във връзка оттук нататък. Към нашия Екип прикрепиха няколко местни полицаи. Плюс още двеста агенти на ФБР от многобройния контингент на Бюрото в Южна Флорида. Изведнъж всички се разбързаха. Бързай, бързай, пък после седи и чакай.
Дали Гари Сонеджи има представа за хаоса, който създаде с наближаването на крайния срок, поставен от него, питах се аз. Дали това също не е част от плана му? Беше ли Маги Роуз Дън наистина добре? Беше ли още жива?
Ще поискаме някакво доказателство, преди да осъществим размяната. Някакво реално доказателство. В телеграмата пишеше: „М. Р. е добре, засега. Честна дума.“ Разбира се, Гари, на думата ти може да се вярва.
В Маями ни достигнаха лоши новини.
По факса в бюрото на ФБР се получи предварителният доклад от аутопсията на Майкъл Голдбърг. Веднага след нашето пристигане беше свикано съвещание в една от стаите. Седнахме кой където намери. На всяко бюро имаше компютър с монитор. В стаята беше необичайно тихо. Всъщност никой от нас не искаше да чуе подробностите за смъртта на малкото момче.
Един от специалистите на Бюрото, Харълд Фридман, бе натоварен да ни обясни заключенията на лекарите. Фридман изглеждаше, меко казано, доста странно за служител на Бюрото. Правоверен евреин, но с външния вид на плажен сваляч. На темето си носеше многоцветна еврейска капа.
— Сигурни сме, че смъртта на момчето е била случайна — започна той с дълбок, отчетлив глас. — Изглежда първо е изпаднал в безсъзнание от вдишване на хлороформ. В носа и гърлото му са открити следи от него. След това му е инжектиран натриев секобарбитал, вероятно два часа по-късно. Секобарбиталът е мощен анестетик. Притежава свойства, които потискат дишането. Изглежда точно това се е случило. Дишането на момчето е станало неравномерно, след което сърцето и дишането са спрели едновременно. Не се е мъчил, ако е бил в безсъзнание. Предполагам, че е било така и е починал в съня си. Има и няколко счупени кости — продължи Харълд Фридман. Въпреки че приличаше на сваляч, държеше се сериозно и докладваше интелигентно. — Смятаме, че момчето многократно е било удряно и ритано. Но това не е причина за смъртта му. Счупванията и нараняванията са настъпили след смъртта. Трябва също да ви съобщя, че с мъртвото тяло е извършена сексуална гавра. Вследствие на половия акт са се получили груби разкъсвания. Този тип Сонеджи трябва да е сериозно болен — завърши изложението си Фридман.
Това бе един от малкото конкретни факти, отнасящи се до заболяването на Гари Сонеджи. Очевидно е изпаднал в дива ярост, когато е открил, че Майкъл Голдбърг е мъртъв и че съвършеният му план в крайна сметка се е оказал не чак толкова съвършен.
Агентите и полицаите се въртяха на столовете си. Дали обезумелите гаври с Майкъл Голдбърг са въздействали успокояващо или възбуждащо на Сонеджи, питах се аз. Започнах силно да се тревожа за шансовете на Маги Роуз да оцелее.
Хотелът, в който бяхме отседнали, се намираше точно срещу Бюрото на ФБР. Не покриваше напълно „златните стандарти“ на Маями Бийч, но все пак имаше голям басейн от страната, гледаща към океана.
Към единайсет почти всички се разотидохме, за да поспим. Температурата беше все още около двайсет и пет-двайсет и осем градуса. Небето бе изпъстрено с ярки звезди и от време на време се мяркаше по някой самолет, пристигащ от север.
Двамата със Сампсън се разходихме по авеню Колинс. Хората май си помислиха, че баскетболистите на „Лейкърс“ са пристигнали за мач с местния отбор.
— Искаш ли първо да похапнем? Или направо да се натряскаме? — попита Сампсън, когато преполовихме авенюто.
— Вече се чувствам натряскан — рекох аз. — Мислех да поплувам. Така и така сме в Маями.
— Няма да хванеш тен през нощта — каза той, като въртеше незапалена цигара между устните си.
— Още една причина за нощно къпане.
— Аз ще се повъртя из бара — уведоми ме Сампсън, когато се разделихме във фоайето. — Редно е да дам възможност на красивите жени да се лепят по мен.
— Наслука — подвикнах аз. — Коледа е все пак. Полага ти се някакъв подарък.
Сложих си плувките и се запътих към басейна. Бях започнал да се убеждавам, че ключът към здравето са физическите упражнения, така че всеки ден се упражнявах, където и да съм. Освен това практикувах и протягания, които могат да се правят навсякъде и по всяко време.