Мъжът беше твърде набит, за да бъде Сонеджи. Освен ако не беше дегизиран гениално с множество подплънки. Отново ми прищрака въпросът дали не е актьор. Молех се на Бога да не е някой самозванец. Някой, който е разбрал какво става във Флорида и който се е свързал с нас, за да отмъкне откупа. Нямаше да е за първи път при подобни обстоятелства.
— Федерално бюро! Горе ръцете! — чух изведнъж.
Всичко се случи с бързината на изстрел. Сърцето ми се качи в гърлото. Какво, по дяволите, правят тези? Какво си мислят?
— Федерално бюро!
Пет-шест агенти ни заобиколиха на паркинга с извадени пистолети. Най-малко един от тях беше насочен към мъжа, което ще рече и към мен.
Сред тях беше и агентът Бил Томпсън. Само преди малко ми беше заявил, че единствено желае да си върнем момиченцето.
— Назад! Махнете се! — Не се сдържах аз и се разкрещях. — Махнете се от нас, по дяволите! Махайте се оттук!
Погледнах към мъжа с шапката. Не можеше да е Гари Сонеджи. Бях почти сигурен. Който и да беше обаче, никак не се вълнуваше дали ще го разпознаят или дори снимат в Орландо.
Защо? Как можеше този човек да бъде толкова спокоен?
— Ако ме арестувате, момичето е мъртво — заяви той. Лицето му беше каменно, очите — безжизнени. — Ще бъде убита. Аз нищо не мога да направя. Нито пък вие. Тя ще умре.
— Сега жива ли е? — направи Томпсън крачка към него. Изглеждаше така, сякаш се кани да го удари, което всъщност беше желанието на всички ни.
— Жива е. Видях я преди около два часа. Ще си бъде вкъщи, ако вие не оплескате нещо. А вие май доста се стараете. А сега назад, както ви каза детективът. Назад, момчета.
— Откъде да сме сигурни, че сте партньори със Сонеджи? — попита Томпсън.
— Първо — десетте милиона. Второ — парка „Дисни“ в Орландо — „Вълшебното царство“. Трето — паркинга при Плуто, 24-и ред — цитира той точните думи от съобщението.
Томпсън не отстъпваше.
— Ще преговаряме за освобождаването на момичето. Ще се пазарим. Ще стане както ние искаме.
— Какво? И да убият детето? — Джези Фланаган изникна зад Томпсън и останалите. — Приберете оръжието — продължи твърдо тя. — Оставете детектив Крос да извърши размяната. Ако постъпите както сте решили и момичето умре, аз ще свикам пресконференция. Обещавам ти, Томпсън. Кълна се в Бога, ще го направя.
— Също и аз — обадих се аз. — Имаш думата ми.
— Това не е той. Това не е Сонеджи — най-после реагира Томпсън. Погледна към агент Скорс и поклати с възмущение глава. — Пуснете ги — нареди. — Крос и откупът да вървят при Сонеджи. Това е решението.
Двамата с невъзмутимия мъж продължихме по пътя си. Аз треперех. Хората ни зяпаха, докато вървяхме към оранжевото трамвайче. Обзе ме усещане за нереалност. След малко се качихме в едно от вагончетата и седнахме.
— Задници такива — измърмори мъжът. Това беше първата проява на някаква емоция. — За малко да провалят всичко.
Спряхме до нов нисан в сектор „Доналд“, шести ред. Колата беше тъмносиня с потъмнени в сиво стъкла. Вътре нямаше никой.
Мъжът с шапката запали и ние потеглихме отново към алея I-4. По обяд движението извън парка, беше почти замряло. Както се изрази той — пикник на плажа.
Насочихме се към международното летище на Орландо. На изток. Опитах се да го заговоря, но той мълчеше.
Може би не беше чак толкова спокоен и съсредоточен. Може и на него да му се е смръзнало лайното там в парка. Хората от Бюрото за малко да провалят всичко. Нямаше да им е за първи път. Всъщност действията им в парка едва ли бяха нещо повече от блъф. Като се размислих, си дадох сметка, че това е бил последният им шанс да преговарят за освобождаването на Маги Роуз Дън. След около половин час навлязохме в сектора за частни полети на няколко мили от главния терминал на летището. Минаваше един и половина. Размяната нямаше да стане в „Дисни Уърлд“.
— В съобщението се казваше, че всичко ще приключи към един и петнайсет — обадих се аз, когато слязох от нисана.
Горещ тропически вятър ни посрещна на пистата. Усещаше се силна миризма на дизелово гориво и нагрята настилка.
— Съобщението лъжеше — отговори той. Отново беше ледено спокоен. — Това е нашият самолет. Сега сме само ти и аз. Опитай се да бъдеш по-умен от ФБР, Алекс. Това едва ли ще те затрудни.