Глава 24
— Седни, отпусни се и се наслаждавай на пътуването — нареди ми той, когато се качихме в самолета.
Прикова с белезници ръката ми за дръжката на една от четирите седалки в самолета. Помислих си: „Още един заложник“. Може би ще успея да я изтръгна. Беше направена от метал и пластмаса. Изглеждаше паянтова.
Мъжът действаше като професионален пилот. Получи разрешение за излитане и самолетът се насочи по пистата и бавно набра скорост. Най-сетне се вдигнахме и полетяхме. Насочихме се на югоизток, прелитайки над източните райони на Орландо и Сейнт Питърсбърг. Сигурен бях, че ни следят, поне до този момент. Оттук нататък обаче всичко зависеше от мъжа, изпратен за свръзка. И от гениалния план на Сонеджи.
През първите няколко минути на полета и двамата мълчахме. Облегнах се и започнах да го наблюдавам. Опитвах се да запомня всяка подробност от пътуването. Управляваше самолета сръчно и спокойно. Все още не проявяваше никакви признаци на безпокойство. Завършен професионалист.
В съзнанието ми се оформи странна догадка. Намирахме се във Флорида и се насочвахме още по на юг. Колумбийският картел беше заплашвал неколкократно семейството на министър Голдбърг. Това съвпадение ли беше? Вече не вярвах в съвпадения.
Сетих се за едно правило в полицейската работа, особено в тази, в която имах опит. Важно правило. Цели деветдесет и пет процента от престъпленията бяха разкривани, защото някой допускаше грешка. До момента Сонеджи не беше направил и най-малката грешка. Не ни беше дал никакъв шанс. Сега настъпи моментът за грешки. Размяната криеше опасности за него.
— Всичко е било планирано с голяма прецизност — обадих се аз.
Самолетът се насочваше към Атлантическия океан. Накъде? Да осъществим размяната на Маги Роуз?
— Прав си. Изпипана работа. Няма да повярваш колко са премислени нещата.
— Момиченцето наистина ли е добре? — попитах отново.
— Казах ти. Видях я тази сутрин. Нищо й няма — отговори той. — И косъм не е паднал от главата й.
— Трудно ми е да го повярвам. — Спомних си в какво състояние намерихме Майкъл Голдбърг.
— Ако щеш вярвай — сви пилотът широките си рамене.
Изобщо не го беше грижа какво мисля.
— Майкъл Голдбърг е бил подложен на сексуална гавра. Тогава как да повярваме, че момиченцето не е наранено? — продължих аз.
Той ме погледна. Изведнъж нещо вътре в червата ми подсказа, че той не знае в какво състояние е бил малкият Голдбърг. Обзе ме чувството, че не е партньор на Сонеджи, че Гари Сонеджи няма да допусне истински партньор. Пилотът сигурно е бил само нает, което означаваше, че имаме шанс да спасим Маги Роуз.
— Майкъл Голдбърг е бил жестоко бит след смъртта му — продължих аз. — И са се гаврили с трупа му. Сега знаеш в какво си замесен и кой е партньорът ти.
Кой знае защо мъжът се ухили широко.
— Окей. Край на многозначителните намеци и на дразнещите въпроси. Оценявам загрижеността ти. Радвай се на полета. Момичето не е бито, нито пък е сексуално малтретирано. Имаш думата ми на джентълмен.
— Че ти джентълмен ли си? Пък и не би могъл да знаеш. Не си я виждал от тази сутрин. Не знаеш какви ги е вършил Сонеджи, след като е останал сам.
— Ами трябва да имаме доверие на партньорите си. А ти се облегни назад и си затвори устата. Довери ми се. Поради недостига на екипаж по време на полета не се предвиждат храна и напитки.
Защо беше толкова спокоен? Изглеждаше някак прекалено сигурен в себе си.
Възможно ли е да е участвал и в други отвличания преди сегашното? Може би някъде са го съдили. Струваше си да проверя. Ако, разбира се, имам възможността да проверявам каквото и да било, след като всичко приключи.
Облегнах се назад и се взрях надолу през прозорчето. Летяхме над океана. Погледнах си часовника. Бяха изминали трийсет минути, откакто напуснахме Орландо. Океанът изглеждаше развълнуван въпреки ясното слънчево време. Тук-таме някое облаче хвърляше сянка върху скалистосивата водна повърхност. Вълнистото отражение на самолета ту се появяваше, ту изчезваше. Хората от Бюрото сигурно ни следяха с радара, но и пилотът сто на сто си даваше сметка за това. Не изглеждаше притеснен. Играехме си ужасната игра на котка и мишка. Как щеше да постъпи мъжът? Къде бяха Сонеджи и Маги Роуз? Къде щяхме да осъществим размяната?
— Къде си се научил да летиш? — попитах го аз. — Във Виетнам ли?