Миси Мърфи беше убедена, че днес-утре Гари ще се върне у дома и ще й каже, че отново са го помолили да напусне. Дните му като търговски пътник в компанията за отоплителни уреди „Атлантик Хийтинг“ със сигурност бяха преброени. Къде ще си намери работа след това? Кой би могъл да се отнесе към него с повече съчувствие и разбиране от сегашния му началник — родния й брат Марти?
Защо винаги трябваше да бъде толкова трудно? Защо хора като Гари Мърфи я използваха?
Миси Мърфи се запита дали това ще се случи тази вечер. Дали отново са уволнили Гари? Щеше ли да й го каже, като се върне от работа? Чудеше се как е възможно толкова умен човек да се превърне в такъв неудачник? Първата сълза капна върху сместа за сладки. Последва я ниагарски водопад. Цялото й тяло се разтресе.
Глава 27
Винаги с лекота съм можел да се посмея над собственото си безсилие като ченге или психолог. Този път обаче не ми беше до смях. Сонеджи ни беше победил на юг — както във Флорида, така и в Каролина. Не успяхме да върнем Маги Роуз. Не знаехме дали е жива или мъртва. След като ФБР ме разпитва пет часа, бях прехвърлен във Вашингтон, където трябваше да отговарям на същите въпроси пред моя отдел. Един от последните ми инквизитори беше Питман. Появи се в полунощ. В чест на срещата ни се беше изкъпал и обръснал.
— Изглеждаш ужасно — бяха първите му думи.
— На крак съм от вчера сутринта — обясних аз. — Знам как изглеждам. Кажи ми нещо, което да не знам.
Осъзнах, че правя грешка, преди още да съм изрекъл тези думи. Обикновено не се навирам между шамарите, но бях гроги, скапан и преебан във всяко едно отношение.
Фюрерът се наведе напред. Беше седнал на един от малките метални столове в заседателната зала. Когато заговори, можах да видя златните му зъби.
— Ей-сега ще ти кажа нещо, което не знаеш, Крос. Трябва да те отстраня от този случай. Справедливо или не, пресата обвинява за провала теб… и нас. ФБР си изми ръцете. Томас Дън също вдига дандания. Струва ми се, че е прав. Откупът изчезна, а ние не върнахме дъщеря му.
— Това са пълни глупости — отговорих аз. — Сонеджи пожела аз да се свържа с него. Все още никой не знае защо. Може би не трябваше да ходя, но отидох. ФБР провали проследяването, а не аз.
— Кажи ми нещо, което да не знам — върна ми го Питман. — Така или иначе прехвърлям двама ви със Сампсън пак към убийствата на Сандърс и Търнър. Точно както искахте от самото начало. Ако обичате да стоите настрана от отвличането. Това е всичко, което имам да кажа — заключи той и си тръгна.
Толкоз по въпроса. Няма да спорим.
Двамата със Сампсън бяхме върнати в Югоизточния квартал. Всеки при онова, което смяташе за правилно. Изведнъж убийствата на шестимата чернокожи отново се оказаха важни.
Глава 28
Два дни след като се завърнах от Южна Каролина ме събуди шумът на тълпа, събрала се пред къщата ми.
Чувах глъчката от привидно безопасното място — вдлъбнатината във възглавницата ми. В главата ми проблесна: „О, не! Пак е утре!“
Накрая отворих очи. И видях други очи. Деймън и Джанел се бяха вторачили в мен. Изглежда им беше забавно, че мога да спя в такъв момент.
— Това телевизорът ли е, деца? От него ли е тази ужасна врява?
— Не, татко — обади се Деймън. — Телевизорът не е включен.
— Не, татко — повтори Джанел след него. — По-интересно е от телевизията.
Надигнах се и се подпрях на лакът.
— Да не би вие двамата да сте си спретнали шумен купон отвън? А? Това ли се чува от прозореца на спалнята ми?
Децата заклатиха отрицателно глави. Най-сетне Деймън се усмихна, но малкото ми момиченце остана сериозно, дори изглеждаше малко уплашена.
— Не, татко. Не е купон — отговори Деймън.
— Хм. Само не ми казвай, че отново са се довлекли журналисти и репортери от телевизията. Бяха тук само преди няколко часа. Снощи.
Деймън стоеше с ръце на главата си. Прави го, когато е възбуден или притеснен.
— Да, тате, пак са те.
— Писна ми — измърморих на себе си.
— И на мен ми писна — каза Деймън намръщено.
Той май разбираше какво става.