Миси явно беше чула данданията, вдигната от Марти. Сигурно всички на улицата бяха чули. Тя излезе, от задната врата с кърпа за бърсане на съдове в ръка.
— Я виж кой е дошъл! — изквича Миси.
На Гари му се стори, че двете с Рони издават еднакви свински звуци.
Идеше му да изкрещи: „Каква шибана изненада!“ Но се сдържа, така както сдържаше всичките си истински чувства вкъщи. Представи си как пребива до смърт Марти с лопатата за сняг. Как го умъртвява пред очите на Миси и Рони. Да им покаже кой е господарят тук.
— Божествената Миси! — продължи да се превзема гръмогласно Марти Казаджан. — Как си, Гар, стари приятелю? Кво ще кажеш за „Орлите“? Рандъл е върхът. Успя ли да купиш билети за мача?
— Разбира се, Марти. Два билета на предните редове.
Гари Мърфи заби алуминиевата лопата в снега. Тръгна с тежки стъпки към мястото, където стояха Миси, Рони и вуйчо Марти.
После всички заедно влязоха вкъщи. Миси поднесе скъп яйчен коняк — традиционната американска коледна напитка, пресен кейк с ябълки и стафиди и резенчета сирене „Чедър“ отстрани. Парчето на Марти беше най-голямо.
Марти подаде един плик на Миси. В него бяха парите, които баткото редовно й даваше, като държеше Гари да види. Все едно, че сипваше сол в раната.
— Миличко — обърна се Марти към Рони, щом детето си изяде кейка, — мама, вуйчо Марти и татко трябва да си поговорят. Струва ми се, че в колата забравих нещо за теб. Не си спомням, май е на задната седалка. Я иди да провериш.
— Сложи си палтото, миличка — посъветва Миси дъщеря си. — Да не настинеш.
Рони изквича радостно, докато прегръщаше вуйчо си. После излетя навън.
— Сега пък какво си й купил? — попита Миси заговорнически. — Прекаляваш вече.
Марти сви рамене, като че ли не можеше да си спомни. С всички останали Миси се държеше като хората. Напомняше на Гари за родната му майка. Дори приличаше на нея. Но беше забелязал, че единствено присъствието на брат й я правеше неузнаваема. Дори започваше да възприема ужасните навици на Марти и интонацията му.
— Слушайте, деца — приближи се към тях Марти. — Имаме малък проблем. Разрешим, защото го улавяме навреме. Трябва да се справим. Големи хора сме, нали?
Миси веднага застана нащрек.
— Какво има, Марти? Какъв е проблемът?
Марти Казаджан придоби много загрижен и притеснен вид. Гари го беше виждал хиляди пъти да използва същата физиономия пред клиенти. Особено когато се отнасяше за неплатени сметки или се налагаше да уволни някого.
— Гар? — погледна го той за помощ. — Искаш ли да кажеш нещо?
Гари сви рамене. Като че ли не знаеше за какво става дума. „Майната ти идиот такъв — помисли си той. — Оправяй се сам този път“.
И усети как отвътре в него се надига усмивка. Искаше да я потисне, но не успя и тя разцъфна на лицето му. Моментът беше възхитителен. Да те спипат също си има своя чар. Може би щеше да научи нещо от това усещане.
— Извинявай, но не мисля, че е смешно — поклати Марти глава. — Наистина, Гари.
— Нито пък аз — отвърна Гари със странен глас, който прозвуча по момчешки пискливо, сякаш не беше негов.
Миси го погледна особено.
— Какво става? — попита тя. — Ще ми обясните ли?
Гари погледна жена си. Хвана го яд и на нея. Тя беше част от капана и го знаеше.
— Това тримесечие продажбите ми хич ги няма — рече Гари и вдигна рамене. — За това ли става дума, Марти?
Марти се намръщи и погледна надолу към скъпите си нови ботуши.
— Не е само това, Гари. Всъщност ти не си продал нищо. И което е далеч по-лошо, взел си три хиляди и триста долара аванс. На червено си, Гари. На минус. Не искам да говоря повече, защото знам, че после ще съжалявам. Честно. Не знам как да нарека тази ситуация. Много ми е трудно. Притеснено ми е. Много съжалявам, Миси.
Миси закри лицето си с две ръце и заплака. Отначало тихо, защото се опитваше да се сдържи, но постепенно започна високо да хлипа. В очите на брат й се появиха сълзи.
— Ето това не исках. Съжалявам, сестричке. — Марти протегна ръка, за да я успокои.
— Добре съм — отдръпна се Миси от брат си и загледа Гари през малката кухненска маса. Очите й се свиха и потъмняха.
— Къде си бил през тези месеци, Гари? Какво си правил? О, Гари, Гари, понякога ми се струва, че изобщо не те познавам. Кажи нещо. Моля те, кажи нещо, Гари.