Преди да заговори, Гари премисли внимателно всяка дума. После каза:
— Аз много те обичам, Миси. Обичам теб и Рони повече от живота си.
Излъга. И знаеше, че го изпълни много добре. Изключително добре казано и изиграно.
Всъщност му идеше да се изсмее в проклетите им лица. А най-много искаше да ги убие всичките. Да ги гръмне. Бум. Бум. Бум. Масово убийство в Уилмингтън. Отново да задейства големия си план.
Точно тогава Рони влетя вътре. Държеше нова видеокасета в ръце и се усмихваше като балонена глава.
— Вижте какво ми е донесъл вуйчо Марти.
Гари стисна главата си с две ръце. Не можеше да спре крясъците в мозъка си. Искам да съм някой!
Глава 30
В Югоизточния квартал животът и смъртта продължаваха. Двамата със Сампсън се захванахме отново със случаите Сандърс и Търнър. Не се изненадахме, че нямаше почти никакъв напредък в разследването на шестте убийства. Не се изненадахме и от това, че на никой не му пукаше.
В неделя, 10 януари, реших да си дам почивка. Първият ден, в който не отидох на работа, откакто стана отвличането.
Сутринта се събудих с леко чувство на самосъжаление. Повъртях се в леглото до към десет и чаках да премине главоболието — резултат от препиването предната вечер със Сампсън. Повечето мисли, които се надбягваха из главата ми, не ставаха за нищо.
Първо, много ми липсваше Мария. Спомням си колко хубаво беше, когато двамата спяхме до късно в неделя. Още ме беше яд, задето ме принесоха в жертва там долу на Юг. Чувствах се скапано, че никой от нас не можа да помогне на Маги Роуз Дън. Когато се включих в разследването, бях направил аналогия между дъщерята на семейство Дън и моите деца. Всеки път, когато се сетех за нея, вероятно вече мъртва, стомахът ми се свиваше. А това никак не беше приятно след тежката нощ из заведенията на града.
Дали да не остана в леглото до шест вечерта? Да пропилея целия ден. Бях си го заслужил. Не исках да виждам Нана и да слушам мърморенето й къде съм бил предната нощ. Не исках да виждам дори децата си тази заран.
Мислите ми се връщаха към Мария. Някога, в оня живот, ние двамата и децата прекарвахме неделите заедно. Случваше се да се въргаляме в леглата до обяд, после се обличахме и отивахме навън да хапнем и светът да ни види. Малко бяха нещата, които двамата с Мария не правехме заедно. Вечер се прибирах възможно най-рано. Също и Мария. И двамата го желаехме. Вдъхна ми сили да превъзмогна разочарованието, че не ми провървя в частната практика като психоаналитик. Помогна ми да стъпя на крака, след като години наред се размотавах напред-назад със Сампсън и още няколко приятели ергени и с огромната банда, с която играехме баскетбол в „Уошингтън Булетс“.
Мария ми върна здравия разум и аз много я ценях заради това. Може би щяхме да продължим така, а може би щяхме вече да сме се разделили. Кой знае? Така и не успяхме да разберем.
Една вечер тя закъсня от благотворителната си работа. Най-сетне ми се обадиха и аз хукнах към болницата. Мария беше простреляна. По телефона само ми казаха, че е в много тежко състояние.
Пристигнах малко след осем. Един патрулен полицай, когото познавах, ме накара да седна и ми каза, че Мария е починала по пътя за болницата. Стреляли от движеща се кола. Никой не знаеше кой и защо е стрелял. Така и не успяхме да се сбогуваме. Никакво предупреждение, никакво обяснение, нищо.
Болката беше като метален прът през гърдите до челото. Непрекъснато, денем и нощем, мислех за Мария. След три години обаче най-после започнах да забравям. Научих се.
Лежах си в леглото спокоен и отпуснат, когато в стаята нахълта Деймън, сякаш косата му се е запалила.
— Хей, тате! Тате, буден ли си?
— Какво се е случило? — попитах аз, намразил напоследък тези думи. — Като че ли си видял чудовище на верандата.
— Търсят те, татко — обяви Деймън, останал без дъх от вълнение.
— Да не е Графът от улица „Сезам“? Кой е дошъл? Бъди малко по-конкретен. Да не би да са пак репортери? Ако са те…
— Каза, че се казва Джезми. Това е же-на, татко!
Седнах в леглото. Но гледката не ми хареса и бързо легнах отново.
— Кажи й, че слизам веднага. И не добавяй от себе си, че съм още в леглото. Кажи й, че идвам.
Деймън излезе от спалнята и аз се запитах как ли ще изпълня обещанието, което току-що дадох.