— Всъщност, дойдохме да поговорим със съседите им — обясни най-сетне Сампсън. — Хайде на работа. Нещо се е случило тук, което още не мога да проумея. Важно е, Алекс. Имам нужда от твоята глава.
Отидохме да се срещнем със съседите, семейство Серизиър. Оказа се наистина важно. Веднага прикова вниманието ми.
Вече знаех, че Нина Серизиър и Сюзет Сандърс са били близки приятелки още от деца. Семействата живеели врата до врата от 1979 година. Нина и родителите й още не бяха на себе си след убийствата. Ако можеха да си го позволят, щяха да се преместят.
Посрещна ни госпожа Серизиър и извика на дъщеря си да слезе. Седнахме около масата в кухнята. На стената имаше снимка на усмихнатия Меджик Джонсън. Въздухът бе изпълнен с мирис на цигари и прегорял бекон.
Нина Серизиър беше много спокойна и сдържана, когато най-сетне се появи в кухнята. Беше грозновато момиче на около петнайсет-шестнайсет години. Усещах, че никак не й се иска да е тук.
— Миналата седмица — започна Сампсън в моя чест, — Нина отишла при учителя си и му казала, че вероятно е видяла убиеца няколко нощи преди убийствата. Страхувала се да говори за това.
— Разбирам — обадих се аз.
Почти е невъзможно да се намерят очевидци, които да се разприказват пред полицията в Кондън или Лангли, или кой да е район на Вашингтон, населен с чернокожи.
— Четох, че са го хванали — каза Нина някак небрежно. Красиви ръждивокафяви очи се впериха в мен от грозноватото лице. — И вече не ме е толкова страх. Ама още си се страхувам.
— Как го позна? — попитах я аз.
— Видях го по телевизията. Той е извършил и онова голямо отвличане. Показваха го непрекъснато.
— Разпознала е Гари Мърфи — обърнах се аз към Сампсън.
Това означаваше, че момичето го е видяло, без да е бил дегизиран като учител.
— Сигурна ли си, че е същият човек от телевизията? — попита я Сампсън.
— Да. Той наблюдаваше къщата на приятелката ми Сюзет. Стори ми се много странно. Наоколо не се мяркат много бели.
— Кога го видя — през деня или през нощта? — продължих аз с въпросите.
— През нощта. Но го познах. Лампата на верандата им свети много силно. Госпожа Сандърс се страхуваше от всеки и от всичко. Припадаше от страх, дори ако й кажеш „Бум!“. Често се шегувахме за това със Сюзет.
— Значи той е бил тук — обърнах се аз към Сампсън.
Той кимна и погледна към Нина. Нацупените й устни бяха оформили буквичката „о“. Ръцете й постоянно въртяха сплетената й коса.
— Ще кажеш ли на детектив Крос какво друго си видяла? — попита той.
— С него имаше още един бял — каза Нина. — Един мъж го чакаше в колата, докато той разглеждаше къщата на Сюзет. Другият бял беше тук през цялото време. Бяха двама мъже.
Сампсън обърна стола си към мен.
— Разбързали са се да го вкарат в съдебната зала — каза. — Изобщо нямат понятие какво всъщност се е случило. Така или иначе ще приключат със случая. Ще го погребат. А може би ние държим отговора, Алекс.
— Засега единствено ние знаем някои от отговорите.
Напуснахме къщата на семейство Серизиър и се отправихме към центъра на града, всеки с колата си. В съзнанието си прехвърлях трескаво всичко, което знаехме до момента. От хилядите хипотези подбрах пет или шест. Полицейска работа. На час по лъжичка.
Замислих се за Бруно Хауптман и отвличането на бебето Линдбърг. След като е бил заловен, вероятно жертва на подхвърлени улики, той също е бил набързо осъден. Признат за виновен, вероятно несправедливо.
Гари Сонеджи/Мърфи знаеше всичко за този случай. Дали това не беше част от сложните му планове игри? Някой десет или дванайсетгодишен план? Кой е бил другият бял мъж? Пилотът от Флорида? Или някой като Саймън Конклин, приятеля на Гари от Принстън?
Възможно ли е от самото начало да е имал съучастник?
По-късно вечерта се срещнах с Джези. Тя настоя да изляза от работа в осем. От месец имаше билети за баскетболен мач на Джорджтаунския отбор, който ужасно ми се искаше да гледам. На път за там направихме нещо, което рядко ни се случваше — говорихме само за работа. Пуснах й последната бомба — версията за съучастник.
— Вече нищо не мога да проумея — заяви тя, след като изслуша разказа ми за Нина Серизиър.
И тя като мен беше много ангажирана с отвличането. По-сдържана, но усещах, че е ангажирана.