— Само ще вляза да…
— Вече им казах.
Колата му беше паркирана малко по-нататък на улицата. Качихме се и до квартирата му почти не обелихме дума. Включих радиото, но не си спомням какво пееха.
— За какво е цялата работа? — попитах.
Погледнах го, но погледът на Стив беше прикован в пътя. Не бях сигурен дори дали е чул въпроса ми. Най-сетне ме погледна за миг, но не каза нищо. Чакаше.
Когато слязохме от колата, каза:
— Искам да те запозная с някого. — И затръшна вратата. — Всъщност искам да я запозная с теб.
Качихме се по стълбите и влязохме в апартамента. Беше празен.
— Явно е в банята — каза той.
Направи кафе и го сложи пред мен. То още образуваше малък водовъртеж и всмукваше отражението ми, притегляше ме в себе си.
За миг си помислих, че сега ще се впуснем в обичайния ритуал с въпроси и отговори за нашите вкъщи, но той очевидно беше решил да не го прави. Беше видял с очите си как са. А не беше в стила на Стив да говори, колкото да каже нещо.
Не бях ходил да го гледам на стадиона от известно време и го попитах как върви. Той тъкмо беше започнал да ми обяснява, когато Сал излезе от банята, все още с мокра коса.
— Здрасти — каза тя.
Кимнах и се усмихнах сковано.
Стив се изправи и ме погледна, после погледна нея. В този миг разбрах, че наистина й е казал за нас с Руб, точно както подозирах. Кой знае защо бях си го представял на пейката в Хърствил и сякаш чувах тихия глас на Стив, който се отричаше от братята си. Сега той пренаписваше историята или поне се опитваше да сложи всичко на мястото му.
— Стани — нареди брат ми.
Подчиних се.
— Сал — каза той. Тя ме погледна, погледнах я и аз, а Стив продължи: — Това е брат ми Камерън.
Стиснахме си ръцете.
Моята беше момчешка и груба.
Нейната беше гладка и чиста, ухаеща на парфюмиран сапун. Такъв, какъвто слагат в хотелските стаи, които никога няма да посетя.
Тя ме прие и вече бях Камерън, а не просто братът неудачник.
Малко по-късно, когато Стив ме връщаше вкъщи, разменихме няколко думи, но си говорехме за дреболии. Аз го прекъснах насред думата:
— Казал си на Сал за нас с Руб, че сме неудачници, нали? И че те е срам от нас?
Гласът ми беше спокоен и правех всичко по силите си да не прозвучи като обвинение.
— Не.
Вече бяхме спрели пред вкъщи, когато го каза.
— Не?
Ясно виждах срама в очите му и за пръв път си давах сметка, че го е спотайвал в себе си.
— Не — повтори той и ме погледна почти гневно сякаш ми се сърдеше за това, което ще каже. — Не ти и Руб. — На лицето му се четеше болка. — Само ти.
Господи.
Господи, мислех си, докато стоях с отворена уста. Сякаш беше изтръгнал сърцето ми и сега го държеше в ръце и се взираше в него сякаш можеше да го види.
То туптеше.
Падаше и се изправяше. Кървеше в ръцете му.
Не казах нищо за признанието, което току-що беше направил.
Просто разкопчах колана, взех сърцето си и побързах да се махна от тази кола.
Стив ме последва, но беше твърде късно. Чувах стъпките му зад себе си. Изкачих стъпалата на верандата и думите му се посипаха в краката му.
— Кам! — извика той. — Камерън!
Вече почти бях вътре, когато гласът му ме застигна.
— Съжалявам. Аз… Кам, не бях прав!
Влязох и затръшнах вратата, после се обърнах да погледна.
Фигурата му се очертаваше в прозореца. Притихнала и неподвижна, прикована от светлината.
— Сбърках.
Гласът му замря.
Една минута измина като в треска.
Събрах всичките си сили.
Бавно се приближих до вратата, отворих я и видях брат си от другата страна на мрежата.
— Не се притеснявай — казах. — Няма значение.
Още бях обиден, но както казах, това нямаше значение. Бяха ме наранявали и пак щяха да ме нараняват. Стив сигурно съжаляваше, задето е искал да покаже на Сал, че не съм такъв безнадежден случай, за какъвто ме е мислела. Беше постигнал обаче нещо съвсем друго — беше ми показал не само, че ме е мислел за неудачник, а и че съм бил единственият.
И в този миг нещо ме прободе като с нож.
Някакво чувство се надигна в мен и ме преряза.
Всичките ми мисли се разпиляха, остана само една и не искаше да си тръгне.
Думите и Октавия.
Това беше единствената фраза.
Тя трептеше и се блъскаше в мен.
Тя ме спаси.
Почти шепнешком казах на Стив:
— Не се притеснявай, брат ми. Няма нужда да казваш на Сал, че не съм неудачник. — Мрежата все така ни разделяше. — Няма нужда да ми го казваш и на мен. Знам какво съм. Знам какво виждам. Може би някой ден ще ти кажа малко повече за себе си, но засега ще се наложи да почакаме, да видим какво ще стане. Още съм много далеч от онова, което ще бъда и…