— Оле! — изръкопляска Даф с кисела физиономия.
Нахлузи панталоните си и седна, за да обуе ботушите.
— Тази сутрин си в чудесно настроение — каза той на Даф.
— Току-що преминах през душевен ураган.
— Какво не е в ред?
— Кенди иска църковен брак.
— Лошо ли е?
— Не е добро.
— Защо?
— Толкова ли е къса паметта ти?
— А, имаш предвид другата си жена?
— Прав си, другата ми жена.
— Казал ли си на Кенди за нея?
— Господи, не! — Той изглеждаше ужасен.
— Е, добре, разбирам проблема ти. А какво ще кажеш за съпруга на Кенди? Това не изравнява ли резултата?
— Не, той си получи заслуженото.
— Хубаво, това е удобно. Някой друг знае ли, че си женен?
Даф поклати глава.
— А Франсоа?
— Не. Никога не съм му казвал.
— Тогава какъв е проблемът? Заведи я в черква и се оженете.
Даф изглеждаше притеснен.
— Не ми пука, че ще се оженя втори път в мирови съд, ще излъжа само няколко дърти холандеца, но да вляза в черква…
Даф поклати глава.
— Аз ще бъда единственият, който знае — каза Шон.
— Ти и вожда.
— Даф — стрелна го с поглед Шон. — Даф, момчето ми, ти имаш скрупули? Това ме смайва.
Даф се размърда неспокойно на стола си.
— Остави ме да помисля. — Шон се хвана драматично за главата. — Да, да, сетих се, това е.
— Хайде, казвай! — Седна на ръба на стола си.
— Върви при Кенди и й кажи, че всичко е уредено, че не само си готов да се ожените в черква, но даже ще построиш своя собствена.
— Това е чудесно — измърмори саркастично приятелят му. — Това ще разреши всичките ми затруднения.
— Остави ме да довърша. — Започна да пълни сребърната си табакера за пури. — Също така ще й кажеш, че искаш и гражданска церемония. Вярвам, че това го изисква достойнството. По този начин напълно ще я спечелиш.
— Все още не мога да те разбера.
— След това ще построиш своя собствена черквица в Ксанаду, ще намерим някого, ще го навлечем в свещеническо расо и ще го научим какво да каже. Така Кенди ще бъде щастлива. Веднага след церемонията свещеникът ще хване дилижанса за Кейптаун. Ти ще я заведеш в кметството и това ще направи теб щастлив.
Даф изглеждаше зашеметен, сетне на лицето му се изписа широка и щастлива усмивка.
— Господи, ти си гений!
Шон закопча жилетката си.
— Моля, няма защо. А сега, ако ме извиниш, ще отида да поработя. Някой от нас трябва да изкара пари, за да осъществиш приумиците си.
Метна палтото на раменете си, взе бамбуковия бастун и го залюля. Коприната, докосваща кожата му, и одеколонът, с който беше полял главата си, го изпълваха с приятно чувство.
Слезе надолу по стълбите. Мбиджейн бе докарал каретата и го чакаше в двора на хотела. Купето се наклони леко от тежестта му и кожената тапицерия го прие с гъвкава мекота. Шон запали първата си за деня пура и Мбиджейн му се усмихна.
— Здравей, Nkosii!
— Здравей, Мбиджейн! Каква е тази буца отстрани на главата ти?
— Господарю, бях леко пиян, иначе тази маймуна от Бейзуто никога не би ме докоснал с бойната си тояга.
Той изкара плавно каретата на улицата.
— За какво се би?
Мбиджейн повдигна рамене:
— Трябва ли един мъж да има причина, за да се бие?
— Нормално е.
— Спомням си, че имаше една жена.
— Това също е нормално. Кой спечели тази битка?
— Мъжът леко кървеше и приятелят му го отведе. А жената се усмихваше в съня си, когато си тръгнах.
Шон се засмя и се загледа в голия гръб на Мбиджейн. Определено не му хареса. Надяваше се секретарят му да не е забравил да говори с шивача.
Каретата спря пред кантората. Един от служителите изтича надолу от верандата и отвори вратата на каретата.
— Добро утро, г-н Кортни.
Шон се изкачи по стълбището, а чиновникът припкаше пред него като ловджийско куче.
— Добро утро, г-н Кортни — поздравиха го любезно в хор от редицата бюра в дирекцията.
Той им махна с бастуна и влезе в кабинета си. От стената над камината му се ухили собственият му портрет и той му намигна.
— Какво имаме за днес, Джонсън?
— Тези нареждания, сър, и чековете, сър, и докладите за проучване и експлоатация на мините, сър, и…
Джонсън беше дребен мъж с мазна коса, облечен в сако от омазнена алпака, след всяко „сър“ се сгъваше в лек, мазен поклон. Беше способен служител и затова Шон го бе наел, но това не означаваше, че го харесва.