Выбрать главу

— Вие сте лекарят — съгласи се Шон. — Но преди да тръгнем, ще прегледате ли ръцете на слугата ми? Станали са на каша. Едва ли е останало месо по тях.

Доктор Саймъндс не вдигна погледа си от това, което вършеше:

— Не лекувам туземци, г-н Кортни. Сигурен съм, че като се върнем в града, ще намерите друг лекар, към когото да се обърнете.

Шон се изправи бавно, одеялото се смъкна от раменете му. Приближи се до доктор Саймъндс, хвана го за гърлото и го притисна до стената. Докторът имаше хубави, дълги мустаци, Шон хвана единия от тях със свободната си ръка и го отскубна като перушина от трупа на птица. Доктор Саймъндс изпищя.

— Отсега нататък, докторе, ще лекуваш туземци — каза му той. Измъкна носната кърпичка от малкото джобче на Саймъндс и я притисна към капките кръв по голата горна устна на доктора. — Бъди така добър, прегледай слугата ми.

21

Когато на следващата сутрин Шон се събуди, стрелките на големия часовник в другия край на спалнята показваха дванадесет. Кенди беше там и дърпаше пердетата. В стаята имаше и двама сервитьори, всеки от тях държеше пълен поднос.

— Добро утро! Как е героят тази сутрин? — Тя се приближи до леглото му, а сервитьорите оставиха подносите и излязоха от стаята.

Шон примигна, за да прогони съня от очите си.

— Чувствувам гърлото си така, като че ли току-що съм привършил блюдо от натрошено стъкло.

— Това е от праха — каза Кенди и постави ръка на челото му. Ръката на Шон пропълзя зад нея и тя изписка, когато я ощипа. Застанала достатъчно далеч от леглото му, тя се разтри отзад и направи гримаса.

— Нищо ти няма!

— Добре тогава, ще ставам. — Той започна да отхвърля завивките.

— Не и преди да те е видял докторът.

— Кенди, ако този подлец прекрачи прага на стаята, така ще го ударя, че ще си събира зъбите по пода.

Кенди се обърна към подносите със закуска, за да скрие усмивката си.

— Така не се говори пред дама. Но не се безпокой, няма да бъде Саймъндс.

— Къде е Даф? — попита Шон.

— Къпе се и след това ще дойде да закуси с теб.

— Ще го изчакам, но моля те, скъпа, дай ми едно кафе.

Тя му донесе кафе.

— Твоят дивак върви след мен цяла сутрин, иска да те види. Тъкмо щях да поставя въоръжен пазач пред вратата, за да не го пуска в стаята.

Шон се засмя:

— Пусни го, Кенди.

Тя отиде до вратата и спря с ръка на резето.

— Хубаво е, че се върна, Шон. Няма да правиш повече такива глупости, нали?

— Обещавам.

Мбиджейн влезе бързо и застана до вратата:

— Nkosii, добре ли си?

Шон погледна мълчаливо петната от йод по превръзките на ръцете му и златистокафявата ливрея. Сетне се отпусна по гръб и се втренчи в тавана.

— Повиках слугата си, а вместо него пристига някаква маймуна на верига.

Зулусът стоеше неподвижно, с безизразно лице, само в очите му имаше болка.

— Отивай, намери слугата ми! Ще го познаеш по облеклото, което е на воин от Зулуленд.

Изминаха няколко секунди, преди Мбиджейн да се разтресе от смях. Той затвори внимателно вратата и когато се върна обратно с набедрената си превръзка, Шон му се ухили.

— А! Добре дошъл, Мбиджейн.

— Добре заварил.

Той застана до леглото и двамата се заприказваха. Поговориха малко за срутването, без да споменават участието на Мбиджейн в спасителната операция. Между тях съществуваше негласно разбиране, думите само щяха да го развалят. Може би щяха да поговорят за това по-късно, но не сега.

— Утре ще ти трябва ли каретата? — попита накрая слугата.

— Да, а сега си върви. Нахрани се и спи. — Шон посегна и докосна ръката му. Само този кратък физически допир, едно почти виновно докосване, и Мбиджейн си излезе.

Сетне влезе Даф, облечен в копринен халат. Двамата закусиха яйца с пържола. Даф поръча бутилка вино само за да изплакнат отново гърлата си от праха.

— Чувам, че Франсоа е все още в „Светлите ангели“. Непрекъснато бил пиян, откакто излязъл от шахтата. Като изтрезнее, може да дойде в кантората и да си вземе изработеното.

Шон се изправи.

— Ще го изриташ ли?

— Ще го изритам толкова нависоко, че ще докосне земята едва когато стигне Кейптаун.

— За какво, по дяволите? — настоя Шон.

— За какво? — повтори Даф. — За какво? За малодушие, ето за какво.

— Даф, той е бил в срутването при Кимбърли, нали?