— Да.
— Счупил си е краката, ти ли го каза?
— Да.
— Искаш ли да ти кажа нещо? Ако на мен ми се случи втори път, аз също ще избягам.
Даф напълни чашата си, без да отговори.
— Отивай в „Светлите ангели“, кажи му, че алкохолът вреди на черния дроб — това ще го отрезви, кажи му, че ако утре сутрин не е на работа, ще му удържим от заплатата — каза Шон и Даф го погледна озадачено.
— Това пък какво е?
— Докато бях долу в онази дупка, имах време да помисля. Реших, че за да стигнеш до върха, не трябва да мачкаш всеки, когото срещнеш.
— О, разбирам! — усмихна се криво Даф. — Добри намерения, Нова година през август. Е, добре, всичко е наред, бях започнал да се безпокоя за теб. Помислих, че камък е паднал върху главата ти. Аз също имам добри намерения.
— Даф, не искам Франсоа да бъде изритан.
— Добре, добре. Той остава. Ако искаш, можем да открием безплатна кухня за бедни в кантората и да превърнем Ксанаду в приют за старци.
— О, престани! Просто не смятам, че е необходимо да изхвърлим Франсоа. Това е всичко.
— Кой спори? Съгласих се с теб, нали? Дълбоко уважавам добрите намерения и винаги съм преизпълнен с такива.
Даф придърпа стола си до леглото.
— Съвсем случайно имам тесте карти в себе си. — Извади ги от джоба на халата. — Какво ще кажеш за една игра?
Шон загуби петдесет лири, преди да бъде спасен, от пристигането на новия лекар. Докторът го почука по гърдите и подсвирна, погледна в гърлото и подсвирна, написа рецепта и му нареди да пази леглото целия ден. Тъкмо си бе тръгнал, когато дойдоха Джок и Тревър Хейнс. Джок носеше букет цветя и смутено го подаде на Шон.
Сетне стаята започна да се пълни непрекъснато: дойдоха останалите от групата им в борсата. В единия ъгъл започна игра на покер, а в другия — политическо събрание.
— За кого се мисли този Крюгер? За Господ или за някой друг? Знаете ли какво каза последния път, когато отидохме при него? „Протестирам, протестирам! Аз държа козовете, не вие.“
— … три попа печелят, вие само държите картите!
— … почакайте и ще видите. До края на месеца „Консолидейтид Уитс“ ще достигнат тридесет шилинга.
— … таксите, добавят нови двадесет процента върху динамита.
— … ново парче в операта. Джок се е абонирал за нея.
— Още никой не я е видял.
— Ей, вие двамата, спрете! Ако искате да се биете, излизайте навън! Това е стая на болен.
— Бутилката свърши. Даф, отвори нова!
Шон загуби още сто лири, преди Кенди да влезе в стаята малко след пет часа. Тя се ужаси.
— Вън, всички вън!
Стаята се опразни така бързо, както се бе напълнила. Кенди се разшета, прибирайки угарки от пури и празни чаши.
— Ах, тези вандали! Някой е прогорил дупка в килима. Погледнете тук! Върху масата е разляно шампанско.
Даф се изкашля и започна да си налива нова чаша.
— Не смяташ ли, че си пил достатъчно, Дафърд?
Той остави чашата.
— И вече е време да отидеш и се преоблечеш за вечеря.
Даф примигна глуповато към Шон, но все пак тръгна.
Двамата с Кенди се върнаха отново след вечеря и тримата пиха ликьор.
— А сега в леглата! — изкомандува Кенди и пресече стаята, за да спусне пердетата.
— Още е рано! — протестира безуспешно Даф. Тя загаси лампата.
Шон не бе изморен. Бе лежал цял ден и сега мозъкът му бе съвсем буден. Запали пура и запуши, вслушвайки се в шумовете, които долитаха от улицата. Едва след полунощ се унесе. Събуди се стенейки, защото тъмнината отново го бе обгърнала, а одеялата го притискаха и душаха. Отхвърли ги от себе си и се запрепъва слепешком из стаята. Трябваха му въздух и светлина. Омота се в дебелите кадифени пердета. Освободи се и удари с рамо двойната стъклена врата, която се отвори и той излезе на верандата в студения въздух. Тежкото му дишане постепенно се успокои. Върна се, запали лампата и влезе в празната стая на Даф. На нощната масичка намери „Дванадесета нощ“ и я взе в стаята си. Чете, докато в отворения прозорец започна да сивее зората, и след това остави книгата. Обръсна се, облече се и през задното стълбище слезе в двора на хотела. Откри Мбиджейн в конюшнята.
— Оседлай сивия!
— Къде отиваш, господарю?
— Да се преборя с дявола.
— Тогава и аз ще дойда с тебе.
— Не, ще се върна преди полунощ.
Язди до „Кенди Дийп“ и върза коня си пред административната сграда. В предните канцеларии го посрещна сънлив чиновник.