— Точно така, г-н Кортни, сливане на тези две огромни финансови компании.
Шон се облегна и започна тихичко да си подсвирква. Даф вдигна чашата си отново и отпи.
— Е, добре, господа, какви са вашите виждания по въпроса? — попита Макс.
— Имаш ли готово предложение, Макс? Нещо определено, върху което да помислим?
— Да, г-н Кортни, имам. — Отиде до бюрото, което заемаше единия ъгъл на стаята и взе куп листове. Пресече стаята и ги подаде на Шон. Той ги пое и ги разгледа.
— Доста работа си свършил, Макс. Ще ни трябват ден-два, за да разберем какво точно ни предлагаш.
— Съгласен съм, г-н Кортни. Разполагате с време, колкото пожелаете. Работихме цял месец, за да изготвим този план, и се надявам, че трудът ни не е отишъл напразно. Мисля, че ще намерите предложението ни за много щедро.
Шон се изправи.
— Ще ви се обадим през следващите няколко дни, Макс. Тръгваме ли, Даф?
Даф изпразни чашата си.
— Лека нощ, Макс. Грижи се за Норман. Той ни е твърде скъп, нали знаеш?
Отидоха в сградата на „Илъф стрийт“. Влязоха през една от страничните врати, запалиха лампите в кабинета на Шон. Даф примъкна един допълнителен стол до бюрото. До два часа на следващата сутрин те успяха да разберат същественото от предложението на Храдски. Шон стана и отиде да отвори един от прозорците, защото стаята бе изпълнена с гъст тютюнев дим. Върна се обратно, строполи се на кушетката, нагласи една възглавница под главата си и погледна Даф.
— Да чуем, какво имаш да кажеш.
Даф почукваше с молив по зъбите, докато обмисляше думите си.
— Първо трябва да решим дали да се присъединим към него.
— Ако това ще ни донесе изгода, ще го направим — отговори Шон.
— Съгласен, но само ако ще е изгодно за нас. — Даф се облегна на стола. — Сега, следващият въпрос. Кажи ми, синко, кое е първото нещо, което ти идва наум от плана на Норман?
— Ние получаваме благозвучни титли и тлъсто възнаграждение в брой, а Храдски — контрол — отвърна Шон.
— Ти сложи пръста си в раната. Норман иска контрол. Това струва повече от парите. Той иска контрол, така че да седи на върха, да гледа отвисоко всички останали и да казва: „Е, добре, копелета, какво ще кажете, ако наистина запелтеча?“.
Даф стана, заобиколи бюрото и спря пред кушетката на Шон.
— А сега, следващият въпрос. Ще му дадем ли контрол?
— Ако ни плати, да — отговори Шон.
Съдружникът му се обърна, пресече стаята и застана до отворения прозорец.
— Знаеш ли, като че ли предпочитам аз самият да съм на върха — каза той замислено.
— Слушай, Даф. Дойдохме тук, за да направим пари. Ако вървим заедно с Храдски, ще направим повече — каза Шон.
— Синко, сега имаме толкова много, че можем да напълним тази стая със златни монети. Имаме повече, отколкото някога бихме могли да похарчим, и на мен ми харесва да бъда на върха.
— Да си признаем, Храдски е по-силен от нас. Той има своите диамантени дялове, така че и сега не сме на върха. Ако се присъединим към него, ти пак няма да си най-отгоре, но ще бъдеш много по-богат.
— Желязна логика! — кимна Даф. — В такъв случай съм съгласен с теб. Храдски получава контрола, но трябва да плати за него. Ще го прекарваме през центрофугата, докато го изцедим напълно.
Шон седна.
— Съгласен, а сега да хванем плана му за гърлото, да го раздробим на парчета и отново да го съставим, но така, както ще се нрави на нас.
Даф погледна часовника си.
— Минава два часът. Да спрем дотук и да се заловим отново сутринта на свежи глави.
На следващия ден поръчаха обядът да им бъде донесен в кабинета и го изядоха на бюрото. Джонсън, когото изпратиха на фондовата борса, за да следи цените и да ги повика незабавно, ако се случи нещо извънредно, се върна да докладва.
— Цял ден беше тихо като в гробище, сър. Носеха се всякакви слухове. Изглежда, някой е видял лампите в кабинета да светят в два часа тази сутрин. И когато не дойдохте в борсата, а вместо това изпратихте мен, казвам ви, сър, зададоха ми много въпроси. — Джонсън се подвоуми, но сетне любопитството му надделя.
— Мога ли да ви помогна с нещо, сър? — започна да се приближава към бюрото им той.
— Мисля, че можем сами да се оправим, Джонсън. Моля те, затвори вратата, като излезеш.
В седем и половина решиха, че са работили достатъчно, и се върнаха в хотела. Влизайки във фоайето, Шон видя Тревър Хейнс да изчезва в салона и чу гласа му: