Выбрать главу

— Ето ги!

Почти веднага Тревър се появи отново заедно с брат си.

— Здравейте, момчета! — Джок се правеше на изненадан, че ги вижда. — Какво правите тук?

— Живеем тук — отговори Даф.

— О, да. Разбира се. Добре, елате да пийнем нещо. — Той широко се усмихна.

— А сетне ще ни подпитате умело, за да разберете какво сме правили цял ден — изказа предположение Даф.

Джок се притесни.

— Не разбирам какво искаш да кажеш. Само исках да пийнем заедно, това е всичко.

— Все пак благодаря, Джок. Имахме тежък ден. Мисля, че ще се качим горе, за да си легнем. Те пресякоха половината фоайе, преди Даф да се обърне и погледне към мястото, където стояха двамата братя.

— Момчета, ще ви кажа нещо — прошепна високо Даф. — Това е нещо наистина голямо, толкова голямо, че на ума ми му трябва време да го смели. Когато вие двамата разберете, че през всичкото време то е било под носовете ви, ще се ухапете.

Оставиха братята Хайнс във фоайето да се взират след тях и се заизкачваха по стълбите.

— Не беше много любезно — засмя се Шон. — Няма да спят цяла седмица.

23

Когато на следващата сутрин нито Шон, нито Даф се появиха във фондовата борса, слуховете плъзнаха из салона на членовете и цените побесняха. Достоверни слухове, че Шон и Даф са открили нова златна жила оттатък планините, изстреляха цените нагоре, двадесет минути по-късно дойде опровержението и клъцна по петнадесет шилинга на акция от фондовете на Кортни — Чарлиууд. Джонсън цяла сутрин тича напред-назад между кабинета им и борсата. Към единадесет часа се беше уморил дотолкова, че едва можеше да говори.

— Стига толкова, Джонсън — каза му Шон. — Ето ти една гвинея, иди до „Гранд Нешънъл“ и си купи едно питие. Доста се потруди тази сутрин.

Един от хората на Джок Хейнс, изпратен да наблюдава кантората на Кортни — Чарлиууд, последва Джонсън до хотел „Гранд Нешънъл“ и го чу да прави поръчката си на бармана. Отърча обратно в борсата и докладва на Джок.

— Старшият им чиновник току-що отиде и си поръча бутилка френско шампанско — задъхваше се той.

— Боже господи! — Джок подскочи от стола си, а до него Тревър отчаяно викаше своя служител.

— Купувай! — прошепна той в ухото му. — Купувай всяко късче хартия с техния подпис, върху което можеш да сложиш ръка.

От другата страна на салона Храдски потъна още по-дълбоко в стола си, скръсти доволно ръце върху корема си и почти се усмихна.

Около полунощ Шон и Даф бяха завършили контрапредложението си на офертата на Храдски.

— Как мислиш, че ще реагира Храдски? — попита Шон.

— Мисля, че сърцето му е достатъчно здраво, за да издържи на удара — ухили се Даф. — Единствената причина, поради която ченето му няма да увисне до пода, е, че големият му корем ще го спре.

— Да отидем до хотела, за да му го покажем? — предложи Шон.

— Синко, синко! — Даф поклати съжалително глава. — След всичкото време обучение още нищо не си научил.

— Тогава какво ще правим?

— Ще го повикаме, синко. Ще го накараме той да дойде при нас. Ще водим играта на собствен терен.

— Какво ще ни помогне това? — попита Шон.

— Незабавно ще получим предимство, ще го накара да си припомни, че той е този, който моли.

Храдски дойде в кантората им в десет часа на следващата сутрин. Пристигна със самочувствието на човек, държащ в ръцете си четири аса. Придружаваха го Макс и двама секретари. Джонсън ги посрещна при входната врата и ги въведе в кабинета на Шон.

— Норман, стари приятелю! Радвам се да те видя — поздрави го Даф и въпреки да знаеше добре, че Храдски не пуши, извади пура. Когато всички се настаниха, Шон отвори прозореца.

— Господа, проучихме предложението ви и в общи линии го намираме прямо, честно и справедливо.

— Правилно! Правилно! — съгласи се любезно Даф.

— Още в началото искам да сте наясно — продължи Шон, — че г-н Чарлиууд и аз самият сме дълбоко уверени, че обединяването на нашите две предприятия е желателно. Глупости, необходимо. Ако ми простите цитата „в единението е истината“.

— Правилно, правилно! Точно така! — запали пурата си Даф.

— Както казах, проучихме предложението ви и го приемаме с готовност и радост, с изключение на няколко незначителни подробности, които съм изброил. — Шон повдигна дебел сноп листове. — Разбира се, вие ще искате да хвърлите око на тях и след това ще можем да престъпим към изготвяне на официално споразумение.