— Шон, синко, нуждая се от помощта ти.
Шон изсумтя тихичко.
— Ах, ти, пиян простак! — промълви нещастно Даф.
25
Ксанаду бе завършен в края на януари и денят на сватбата бе определен за двадесети февруари. Даф изпрати покана на шефа на всички полицейски сили в Йоханесбург и в замяна балната зала на Ксанаду, където върху дълги дървени маси бяха оставени сватбените подаръци, бе охранявана денонощно. На десети следобед Шон закара там Даф и Кенди, за да преброят плячката за последен път. Даде една пура на дежурния полицай и влязоха в балната зала.
— Погледнете! Ах, погледнете! — извика Кенди. — Цял куп нови подаръци.
— Този е от Джок и Тревър — прочете картичката Шон.
— Отвори го бързо, моля те, Дафърд! Да видим какво са ни подарили.
Той откърти капака на сандъка и Шон леко подсвирна.
— Сервиз за хранене от масивно злато — ахна Кенди. Взе една от чиниите и я притисна към гърдите си. — О, не зная какво да кажа.
Шон разгледа останалите кутии.
— Хей, Даф, този ще те направи изключително щастлив: „Благопожелания, Н. Храдски“.
— Трябва непременно да го видя. — Даф показа ентусиазъм, което не се бе случвало от месец. Разопакова пакета.
— Цяла дузина! — подсвирна щастливо той. — Норман, ах, ти, безценно малко еврейче, цяла дузина кърпи за сервиране!
— Важен е жестът — засмя се Шон.
— Скъпият стар Норман! Колко ли го е боляло, когато ги е плащал! Ще го накарам да постави автографа си на тях, ще ги сложа в рамки и ще ги окача на стената в хола.
Оставиха Кенди да подреди подаръците и излязоха в градината.
— Уреди ли лъжесвещеник? — попита Даф.
— Да, настанен е в един хотел в Претория. Сега репетира. Когато му дойде времето, ще си изпее урока.
— Нали не мислиш, че измамата е също толкова лоша, колкото ако го направим както трябва? — поколеба се Даф.
— Моментът е неподходящ да мислиш за това.
— Да, предполагам, че е така.
— Къде ще прекарате медения си месец? — полюбопитствува Шон.
— Ще отидем с дилижанса до Кейптаун, ще се качим на пощенския параход до Лондон, след това месец или нещо подобно на континента. Ще се върнем през юни.
— Би трябвало да прекарате добре.
— Защо и ти не се ожениш?
— От къде на къде? — изненада се Шон.
— Не чувствуваш ли, че мамиш старото си приятелче? Да ме изоставиш сам?
— Не. И все пак, за коя мога да се оженя?
— Какво ще кажеш за момата, с която беше на конните състезания миналата събота — тя е чудесно парче.
— Чу ли я как се кикоти?
— Да — съгласи се Даф. — Такова нещо не може да се пропусне.
— Представяш ли си този кикот да долита до теб на масата, когато закусваш? — попита Шон.
Даф сви рамене.
— Да, разбирам те. Но веднага след завръщането си ще накарам Кенди да започне да ти търси подходяща съпруга.
— Имам по-добра идея. Остави Кенди да управлява твоя живот, а аз ще управлявам своя.
— Точно това се опасявам, че ще се случи, синко.
Храдски се съгласи неохотно дейността на мините, работилниците, транспортните компании да бъде преустановена на двадесети, за да могат служителите да присъствуват на сватбата на Даф. Това означаваше, че половината от службите в Уитуотърсранд ще бъдат затворени през целия ден. Впоследствие повечето от независимите компании също решиха да не работят. На осемнадесети, каруци превозващи храна и напитки, се проточиха по хълма към Ксанаду. Същата нощ в изблик на великодушие, Шон покани цялата компания от Опера Хауз на сватбата. На следващата сутрин си спомняше смътно за това и отиде да отмени поканата, но Тъжната Беси му каза, че повечето от момичетата са отишли в града да купуват нови рокли.
— По дяволите, в такъв случай нека дойдат. Единствената ми надежда е, че Кенди няма да разбере кои са те.
В нощта на деветнадесети Кенди им разреши да използуват трапезарията и всички зали на първия етаж в хотела за ергенска вечер на Даф. Франсоа пристигна с шедьовър, създаден в работилниците на мините — огромен топуз и верига. Завързаха ги тържествено около крака на Даф и празненството започна.
Впоследствие се утвърди мнението, че строителният предприемач, извършил ремонта на хотела, е бандит, и представената от него сметка за малко под хиляда лири не е нищо друго, освен пладнешки грабеж. Въпреки това никой не можеше да отрече, че играта бок-бок, играна от сто мъже в трапезарията, е нанесла известни щети, че полилеят не е могъл да понесе тежестта на г-н Кортни и на третото залюляване се е откъснал от тавана и е пробил дупка в пода. Също така никой не оспори факта, че безрезултатните половинчасови опити на Джок Хейнс да свали стъклената чаша от главата на брат си с тапи от шампанско и езерото от вино с дълбочина до коляното, образувало се в резултат на обстрела в един от салоните, са наложили подмяна на пода. Въпреки всичко те решиха, че хиляда лири са твърде много. Все пак бяха единодушни в едно — че това е било паметно празненство.