— За какво става въпрос, Макс? — попита Даф.
— Трябва да говоря с вас на четири очи. — Отново снижи гласа си и се загледа нещастно във външната врата.
— Добре, говори! — окуражи го Даф. — Тук сме сами.
— Не сега. Можем ли да се срещнем по-късно?
Даф повдигна вежда.
— Какво е това, Максимилиан? Не казвай, че ще ни продаваш порнографски снимки.
— Г-н Храдски ме очаква в хотела си. Казах му, че отивам да взема някои книжа, и ще ме заподозре, ако не се върна веднага.
Макс щеше да избухне в сълзи. Адамовата му ябълка си играеше на криеница зад високата яка, изскачаше над нея и отново изчезваше. Внезапно Даф се заинтригува от това, което той се опитваше да каже.
— Не искаш Норман да знае? — попита той.
— Мили боже, не! — Макс почти се разплака.
— Кога искаш да се срещнем?
— Довечера. След десет часа, когато г-н Храдски си легне.
— Къде?
— Има един страничен път на изток от мината „Малката сестра“. Той не се използува вече.
— Знам го — каза Даф. — Ще дойдем там около десет и половина.
— Благодаря ви, г-н Чарлиууд. Няма да съжалявате. — Макс хукна презглава към вратата и изчезна.
Даф нагласи цилиндъра и мушна Шон в кръста с върха на бастуна си.
— Усещаш ли я? — Подуши одобрително и Шон направи същото.
— Нищо не надушвам.
— Въздухът е натежал от нея — каза му Даф. — Сладката миризма на предателството.
Напуснаха Ксанаду малко след девет и половина. Даф настояваше да облекат черни плащове.
— Атмосферата е важна, синко. Не можеш да отидеш на подобна среща облечен в кожени панталони и походни обуща. Ще развалиш цялата работа.
— Проклет да съм, ако се намъкна в тези карнавални дрехи. Костюмът ми си е много добър. Ще свърши работа.
— Мога ли да те помоля поне да мушнеш пистолет в колана си? — попита тъжно Даф.
— Не — засмя се Шон. — Не. Ти си варварин, синко. Никакъв вкус, това ти е бедата.
Избегнаха главните улици и излязоха на пътя за Кейптаун една миля, след като напуснаха града. Луната бе като тънка ивица върху тъмния небесен свод. Въпреки това под светлината на ярките звезди белите минни купчини, всяка една от тях с размера на голяма могила, изглеждаха като гнойни пъпки върху лицето на земята.
Шон усети как дъхът му спира от възбуда — примерът на приятеля му винаги е бил заразителен. Галопираха с почти докосващи се стремена. Плащът на Даф се издуваше зад него и лекият ветрец разпалваше пурата на Шон.
— По-бавно, Даф! Завоят е тук някъде. Пътят е обраснал с храсталаци и ще го изпуснем.
Дръпнаха юздите на конете и преминаха в обикновен ход.
— Колко е часът? — попита Даф.
Шон дръпна от пурата и задържа часовника близо до огънчето.
— Десет и четвърт. Подранили сме.
— Обзалагам се, че Максимилиан ще бъде там преди нас. Това е пътят.
Свърнаха по него. Насипът на мината „Малката сестра“ се извиси близо до тях стръмен и бял на лунната светлина. Заобиколиха като се стараеха да останат в сянката му. Конят на Даф изпръхтя боязливо и Шон притисна с колене своя, който се дръпна встрани. Макс беше излязъл от храсталаците край пътя.
— Добра среща, Максимилиан!
— Моля ви, господа, дръпнете конете си от пътя. — Макс все още показваше признаци от следобедната възбуда.
Завързаха конете си сред храстите и се присъединиха към него.
— Е, Макс, какви са новините? — попита Даф.
— Преди да продължим по същество, господа, искам да ми дадете честната си дума, че независимо дали ще стане нещо или не, никога и никому няма да разкриете това, което ще ви кажа тази нощ.
Той беше много бледен, както се стори на Шон, а може би това се дължеше на звездната светлина.
— Съгласен — каза Шон.
— Честен кръст — присъедини се Даф.
Макс разтвори палтото си и извади продълговат плик.
— Мисля, че ако първо ви покажа тези неща, по-лесно ще обясня предложението си.
Шон взе плика.
— Какво е това?
— Последните отчети на четирите банки, с които г-н Храдски е в делови отношения.
— Кибрит, Шон, дай светлина, синко — помоли нетърпеливо Даф.
— Нося фенер — каза Макс и клекна, за да го запали. Двамата приклекнаха до него и разстлаха банковите отчети в кръга от жълта светлина. Прочетоха ги мълчаливо. Накрая Шон се изправи и запали нова пура.
— Е, доволен съм, че не притежаваме толкова много пари — обяви той. Събра листовете и ги върна обратно в плика. Плесна го в дланта на другата си ръка и започна да се смее тържествуващо. Макс се протегна, взе плика и грижливо го пъхна под палтото си.