— Да! — Шон подръпваше замислено мустаците си.
— Трето! Дойдохме тук, за да направим пари и никога няма да получим друга такава възможност. И последният ми довод, но най-силният — ти си прелестен в жълтата си жилетка, синко. Не бих пропуснал да те видя облечен в нея утре сутрин даже и за хиляда акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“.
— Малко ми е тясна — призна Шон. — Но слушай, Даф! Не искам да се повтори случаят с Локкампър. Гадно е, разбираш ли?
Даф се изправи.
— Норман е печен. Няма да направи това. Освен това ще продължи да е богат — остават му диамантените мини. Ние само ще облекчим отговорността му за Уитуотърсранд.
Отидоха до конете си. Вече с крак в стремето, Шон възкликна:
— Господи! Не мога да го направя. Всичко пропадна.
— Защо? — паникьоса се Даф.
— Разлях сос по жилетката си. Не мога да я облека утре. Шивачът ми ще ме убие.
30
Отсъствието на Храдски се уреди без проблем — някой трябваше да отиде в Лондон. Необходими бяха машини за новите райони в Източен Ранд, а освен това и да се изберат двама инженери измежду стотината или почти толкова, очакващи в Англия. Храдски любезно се остави да бъде избран за тази работа.
— Да организираме прощално тържество в негова чест — предложи Даф на приятеля си по време на вечерята. — Е, не съвсем прощално тържество, а увеселение.
Шон започна да си подсвирква погребален марш, а Даф му тактуваше по масата с дръжката на ножа си.
— Ще го направим в хотела на Кен… — Даф внезапно спря. — Ще го направим тук. С това наистина ще поласкаем бедния стар Норман, така че след това да каже: „Копелетата, макар и да ме изметоха, все пак ме удостоиха със знаменито тържество“.
— Той не обича тържества — забеляза Шон.
— Това е основната причина да го направим.
Седмица по-късно, когато Храдски и Макс се качиха на сутрешния дилижанс за Порт Натал, петдесет членове на Йоханесбургската борса в официално облекло от нощното празненство им махаха за довиждане. Даф произнесе, макар и малко нечленоразделно, трогателна кратка реч и подари на Храдски букет рози. Изнервени от тълпата около тях, конете се хвърлиха напред при плясването на камшика и Макс, и Храдски се стовариха един върху друг на задната седалка на дилижанса. Тълпата ги аплодира, докато се скриха. Обгърнал раменете на Даф, Шон го преведе през улицата до кантората и го настани в едно от дълбоките кожени кресла.
— Достатъчно ли си трезвен, за да разсъждаваш смислено? — попита със съмнение Шон.
— Разбира се. Винаги на вашите услуги, както би казала проститутката на клиента си.
— Снощи успях да кажа няколко думи на Макс. Щом с Храдски се качат на кораба, той ще ни изпрати телеграма. Няма да предприемаме нищо, докато не я получим.
— Много мъдро, ти си най-мъдрото момче, което познавам — ухили се щастливо Даф.
— По-добре е да си легнеш — предложи му Шон.
— Много е далече — отговори той. — Ще спя тук.
Изминаха десет дни, преди телеграмата да пристигне. Двамата обядваха в „Ранд Клуб“, когато тя им беше доставена на масата. Шон разкъса плика и прочете на глас:
„Отплуване в четири часа следобед. Късмет.
— Да пием за това! — Вдигна чашата си с вино Даф.
— Утре — каза Шон — ще се кача до „Кенди Дийп“ и ще кажа на Франсоа да изтегли всички мъже от долните хоризонти на мината. Никой не трябва да бъде допускан до тях.
— Постави пазач на четиринайсети хоризонт — предложи Даф. — Това ще придаде повече достоверност.
— Добра идея! — съгласи се Шон. Погледна нагоре, когато един човек мина покрай тях, и внезапно се разсмя. — Даф, знаеш ли кой е този?
— За кого говориш? — погледна го той объркано.
— За човека, който току-що напусна салона. Ето го, отива в тоалетната!
— Не е ли Елиът — вестникарят?
— Издателят на „Ранд Мейл“. Ела с мен, Даф!
— Къде ще ходим?
— Да разпространим новината безплатно.
Даф последва Шон и отидоха мъжката тоалетна. Вратата на единия от клозетите бе затворена и когато те влязоха, някой зад нея се изпърдя тихо. Шон намигна на Даф и отиде към писоара. Обърна се към него и каза:
— Е, единствената ни надежда сега, Даф, е, че Норман ще направи чудеса в Англия. В противен случай… — повдигна рамене той.