Шон замахна с бастуна, удари мъжа по главата и го запрати в ръцете на тези зад него.
— Назад, копелета! — изрева той, използувайки бастуна си, за да ги отстрани от пътя. Разпръсна ги из залата, гледайки сърдито, с бастун, все още танцуващ неуморно в ръката му.
— Ще направя изявление по-късно. Дотогава, дръжте се както подобава. — Нагласи шапката си, дръпна скъсания конец от мястото на копчето и закрачи гордо към Даф. Видя как лицето му започва да се изкривява от усмивка и го предупреди с поглед. Тръгнаха през салона на членовете със сърдити гримаси на лицата.
— Как се справяш? — прошепна Даф.
— Не може да бъде по-добре. — Успя да си придаде разтревожен вид. — Поставих въоръжен пазач пред четиринайсети хоризонт. Когато тази сган тук чуе за това, наистина ще се запенят.
— Когато правиш изявлението си, опитай се да си придадеш фалшива увереност — инструктира го той. — Ако продължава така, акциите ще паднат до тридесет и пет шилинга за един час след откриването.
Пет минути преди началото Шон застана в председателската ложа и се обърна с реч към останалите членове. Даф го слушаше с нарастващо възхищение. Многословните успокоителни уверения на съдружника му бяха достатъчни, за да вселят отчаяние в сърцата и на най-заклетите оптимисти. Той завърши речта си и слезе от ложата сред тягостна тишина. Камбанката звънна, а посредниците стояха сами или на малки печални групички из салона. Направи се първото пробно предложение:
— Продавам акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“.
Никой не се втурна да купува. Десет минути по-късно бе регистрирана продажба за осемдесет и пет шилинга, с шест шилинга по-ниско от заключителната цена от предишния ден. Даф се наведе към Шон.
— Ще започна да продавам от собствените дялове, за да раздвижа нещата. В противен случай всички само те наблюдават.
— Прав си — кимна той, — по-късно ще ги купим обратно на четвърт цена. Но почакай, докато получат новините от „Кенди Дийп“.
Това стана малко преди десет часа. Реакцията бе остра. В един светкавичен щурм на продажби цените на акциите на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ спаднаха до шестдесет шилинга. Но се задържаха на това ниво, колебаейки се между надеждата и съмнението.
— Сега трябва да продаваме — прошепна Даф. — Липсва им пример. Трябва да им го дадем, иначе цената ще замръзне.
Шон почувствува ръцете си да треперят и стисна юмруци в джобовете си. Приятелят му също показваше признаци на напрежение — един нерв на бузата му играеше и очите му бяха хлътнали. Това бе игра с висок залог.
— Не пресилвай — продай тридесет хиляди.
Цените на акциите на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ паднаха, но се стабилизираха на четиридесет и пет шилинга. Все още оставаше един час до голямото оживление и тялото на Шон се сгърчи от напрежение.
— Продай още тридесет хиляди! — заповяда на чиновника си и гласът му прозвуча хрипливо за самия него. Смачка пурата в медния пепелник, поставен до стола му и вече пълен до половината с фасове. Не беше необходимо да се преструват на разтревожени. Този път цената се задържа на четиридесет шилинга и продажбата на още шестдесет хиляди от акциите им не успя да я смъкне с повече от няколко шилинга.
— Някой ги изкупува — промърмори угрижено Шон.
— Така изглежда — съгласи се Даф. — Залагам по-голямата сума, че това е онзи гаден грък Ефиволос. Изглежда, ще трябва да продадем достатъчно, за да го задавим, и чак тогава ще паднат.
При голямото оживление двамата бяха продали три четвърти от акциите си на „Сентръл Ранд Консолидейтид“, а цената им продължаваше твърдо да се задържа на тридесет и седем шилинга и шест пенса. Така мъчително близо до вълшебната цифра, която щеше да освободи пороя от акции на Храдски и да залее с тях неподготвения пазар, но те вече приближаваха етапа, когато повече нямаше да имат акции, с които да свалят цената с тези последни два шилинга и шест пенса.
Продажбите приключиха. Седяха отпуснати в столовете си, съсипани и уморени, като професионални боксьори в края на петнадесетия рунд. Салонът бавно се опразни, а те продължаваха да седят. Шон се приведе и постави ръка на рамото на Даф.
— Ще се оправи — каза той. — Утре всичко ще се оправи.
Те се спогледаха, черпейки сили един от друг, докато накрая и двамата се разсмяха. Шон се изправи.
— Хайде! Да си вървим вкъщи.
Легна си рано и сам. Въпреки че беше изтощен, сънят дълго не идваше при него, а когато накрая дойде, бе пълен с кошмари. С облекчение видя как зората очертава прозорците като сиви квадрати, за да го освободи от лъжливия покой. На закуска изпи чаша кафе и откри, че от напрежение стомахът му е неспособен да приеме пържолата с яйца. Даф също беше нервен и изглеждаше уморен. Говориха съвсем малко по време на храненето и мълчаха в каретата, докато Мбиджейн ги откарваше към борсата.