Тълпата пак се бе събрала пред сградата. Пробиха си път през нея и влязоха вътре, заеха местата си в салона и Шон разгледа лицата на останалите членове. Всеки един от тях носеше следите на тревога: същите тъмни кръгове около очите и нервност в движенията. Видя как Джок Хейнс се прозява престорено и трябваше да направи същото — вдигна ръка и забеляза, че тя отново трепери. Постави я върху страничната облегалка на стола и остана неподвижен. От другия край на салона Бонзо Барнз срещна очите на Шон и бързо отмести погледа си, а след това също отвори уста в широка прозявка. Напрежението бе обзело всички. В следващите години Шон щеше да вижда мъже да се прозяват по същия начин, докато очакваха настъпващата зора да ги изпрати срещу оръдията. Даф се наведе към него и прекъсна мислите му.
— Ще започнем да продаваме веднага след началото на търга. Ще опитаме да ги паникьосаме. Съгласен ли си?
— Моментална смърт — кимна Шон. Не можеше да посрещне още една сутрин в тази агония. — Да предложим акциите по тридесет и два шилинга и половина и да приключим с това?
Даф му се ухили.
— Не можем да го направим. Прекалено е очебийно, трябва да продължим да продаваме най-изгодно и да оставим цената да падне сама.
— Предполагам, че си прав, но ще изиграем козовете си сега и ще подбием акциите си веднага след започване на продажбите. Не виждам как цените ще могат да се задържат след това.
Даф кимна. Махна с ръка на упълномощения си чиновник, чакащ нетърпеливо до вратата на салона, и когато мъжът дойде при него, му каза:
— Продай сто хиляди от акциите на „Сентръл Ранд Консолидейтид“ на най-изгодната цена.
Чиновникът премигна, но нахвърли заповедта в бележника си и отиде в големия салон, където бяха другите посредници. До звънеца оставаха само няколко минути.
— Какво ще стане, ако това не свърши работа? — попита Шон. От напрежението му се повръщаше.
— Трябва да свърши работа, трябва — прошепна Даф, колкото на него, толкова и на себе си. Той стискаше дръжката на бастуна си и хапеше устни. Седяха и очакваха звънеца, и когато той прозвуча, Шон подскочи и посегна засрамено към табакерата си. Чу гласа на чиновника им да прозвучава остро:
— Продавам акции на „Сентръл Ранд Консолидейтид“.
Сетне със започване на продажбите се разнесе объркано жужене на гласове. През вратата на салона се видя как секретарят записа с тебешир първата продажба — тридесет и седем шилинга.
Шон дръпна дълбоко от пурата и се облегна, опитвайки се да се отпусне, без да обръща внимание на непрекъснатото почукване от пръстите на Даф върху облегалката на стола до него. Секретарят изтри цифрите и написа отново — тридесет и шест шилинга.
Издуха дима от пурата.
— Мърда — прошепна той и ръката на Даф се вкопчи в страничната облегалка на стола, а кокалчетата му побеляха.
— Тридесет и пет. — Най-после заветната цифра. Чу как Даф въздъхва до него, а после и гласа му:
— Сега! Започва се, синко. Сега е ред на банките. Приготви се, синко! Приготви се сега!
— Тридесет и четири и шест — записа секретарят.
— Трябва да се намесят сега — каза пак Даф. — Приготви се да станеш богат, синко.
Чиновникът им се връщаше през залата и влезе в салона. Спря пред столовете им.
— Успях да ги продам, сър.
Шон скочи.
— Толкова бързо?
— Да, сър. Три големи продажби и успях да се отърва от тях. Страхувам се, че последната беше на тридесет и четири шилинга и шест пенса.
Шон се вторачи отново в дъската. Там все още стоеше цифрата тридесет и шест и половина.
— Даф, тук става нещо. Защо банките още не са тук?
— Ще ги накараме да се разтоварят. — Гласът на Даф беше неестествено прегракнал. — Ще ги принудим тия копелета. — Стана от стола си и изръмжа на чиновника:
— Продай още сто хиляди на тридесет шилинга. — Човекът го загледа изненадано. — Побързай, човече! Чуваш ли ме? Какво чакаш още? — Чиновникът отстъпи, след това се обърна и избяга от салона.
— Даф! За бога! — Шон сграбчи ръката му. — Да не си полудял?
— Ще ги накараме — промърмори той. — Трябва да продават.