Изкачи стълбите до апартамента на Храдски в значително по-добро настроение. Вече го очакваха.
— Казвай, Макс! — Шон даже успя да му се ухили.
— Г-н Храдски много щедро…
— Колко? — прекъсна го рязко той.
— Г-н Храдски ще ви позволи да вземете хиляда и петстотин и личните си вещи. Като част от споразумението вие ще поемете задължението да не се впускате, в каквато и да е търговска дейност в Уитуотърсранд за период от три години.
— Това е твърде малко — протестира Шон. — Направете ги две хиляди и ще сключим сделката.
— Предложението не подлежи на обсъждане.
Разбра, че няма да отстъпят. Не желаеха да се пазарят. Това бе всичко.
— Добре. Приемам.
— Г-н Храдски повика адвоката си, за да състави договора. Ще имате ли нещо против да почакате, г-н Кортни?
— Не, Макс. Забравяш, че сега аз съм господар на времето си.
31
Шон завари Даф да седи в креслото в гостната в Ксанаду така, както го бе оставил. Бутилката се люлееше празна в ръката му, а той беше в безсъзнание. Бе полял жилетката си с коняк, а три от копчетата й бяха разкопчани. Свитото му тяло се губеше в голямото кресло и къдриците, провиснали върху челото, омекотяваха измъчените черти на лицето. Шон освободи бутилката от ръката му и Даф се размърда неспокойно, мърморейки и въртейки главата си.
— Време е малките момчета да си лягат — каза Шон. Вдигна го от креслото и го прехвърли през рамото си.
Даф повърна.
— Това е начинът. Покажи на Храдски какво мислиш за скапания му килим! — окуражи го приятелят му. — Давай още веднъж за късмет, но не върху ботушите ми.
Той изпълни, каквото му бе наредено, и Шон го отнесе нагоре по стълбите с тържествуващ кикот. На площадката спря и се опита да анализира собствените си чувства. По дяволите, беше щастлив. Беше нелепо да се чувствува толкова щастлив насред нещастието. Продължи по коридора, все още чудейки се на себе си, и влезе в стаята на Даф. Пусна го върху леглото и го съблече. След това го изтъркаля под одеялата. Донесе от банята емайлиран леген и го постави до леглото.
— Може да ти потрябва. Спи спокойно! Утре ни чака дълъг път.
Постоя на горната площадка, погледът му пробяга надолу по мрамора и се спря върху великолепието на фоайето. Напускаше всичко това и нямаше причина да се чувствува щастлив. Засмя се високо. Може би защото се бе сблъскал с тоталното унищожение и в последния миг бе успял да предотврати най-лошото, бе превърнал разгрома в победа. По-точно това бе малка емоционална победа, но поне сега не бяха по-зле, отколкото при пристигането им в Ранд. Това ли беше причината? Шон размисли и разбра, че това не е цялата истина. Съществуваше също и усещането за избавление. Това беше другата й страна. Да продължи по свой път — на север към нови земи. Усети в себе си тръпката на очакването.
— Нито една курва или борсов посредник в радиус от петстотин километра — изрече той и се засмя. Отказа се да търси думи, с които да изрази чувствата си. Емоциите бяха неуловими — веднага след като ги хванеш натясно, променят формата си и мрежата от думи, която вече си приготвил да хвърлиш върху тях, не може да ги улови. Остави ги да бродят свободно, прие ги такива, каквито са и им се наслади. Изтича надолу по стълбите, прелетя през кухнята и се втурна в конюшнята.
— Мбиджейн — извика, — къде си, по дяволите!
Някакъв стол се преобърна с трясък в помещението на слугите и вратата на една от стаите се отвори.
— Nkosii, какво има? — нещо в тона на Шон беше разтревожило Мбиджейн.
— Кои са шестте ни най-добри коня?
Слугата ги назова, без да се опита да прикрие любопитството си.
— Имунизирани ли са срещу сънна болест?
— Всички, Nkosii.
— Добре. Да са готови за път утре преди разсъмване. Два — със седла, останалите ще носят багаж.
Мбиджейн се засмя.
— Пак ли ще ходим на лов, господарю?
— Може би.
— Колко дълго ще отсъствуваме, господарю?
— Колко дълго е завинаги? Сбогувай се с всичките си жени, вземай кожената наметка и копията си и ще видим накъде ще ни поведе пътят.
Шон се върна в спалнята. Отне му половин час да приготви багажа. В средата на стаята постоянно растеше купчината дрехи, които щеше да изостави, а останалите се събраха в половин конски товар. Натъпка ги в две кожени чанти. Намери палтото от овча кожа в дъното на един от килерите и го метна върху стола заедно с кожените бричове и широкополата шапка, за да ги облече на сутринта. Слезе в кабинета да избере пушки, без да обръща внимание на луксозните двуцевки и на тези с неизвестен калибър. Взе две ловни пушки и четири манлихери.