— Даф — извика той, — връщай се бързо! Тичай, тичай, човече!
Даф се обърна, и го погледна безпомощно, с ръце все още ниско долу отпред.
— Даф, бързай, това е побеснял чакал, тичай, тичай!
Чакалът вече бе близо, много близо, но едва тогава той се размърда и започна да бяга. На половината път до огъня се спъна и падна. Обърна се с лице към тъмнината, откъдето щеше да се появи чакалът. Изведнъж Шон го видя. Изскочи от тъмнината като голяма сива нощна пеперуда и се насочи право към приятеля му. Шон видя, че когато чакалът се хвърли върху него, той се опита да закрие лицето си с ръце. Едно от кучетата се отскубна и се нахвърли върху чакала. Шон сграбчи горяща главня и се спусна след кучето. Но Даф вече беше по гръб и се мъчеше да отблъсне животното, което хапеше лицето и ръцете му. Кучето захапа чакала и го отвлече настрана, ръмжейки през зъби, докато го разкъсваше. Шон удари чакала с главнята и счупи гръбнака му. Той удряше и удряше, докато не го превърна в безформена маса.
Когато се обърна назад, видя Даф, изправен на крака, да бърше лицето си с шалчето, което беше свалил от врата си. Кръв струеше по дрехите му. Ръцете му трепереха. Шон го заведе до огъня и разгледа ухапванията. Носът беше разкъсан, а част от бузата — жестоко разпрана.
— Седни!
Даф седна, държейки шалчето на лицето си. Шон отиде бързо до огъня, събра въглените накуп с една пръчка, извади ловджийския си нож и го мушна в жарта.
— Мбиджейн — извика той, без да сваля очи от ножа. — Вземи този чакал и го хвърли в огъня. Сложи много дърва. Не пипай тялото с ръце. След като направиш това, хвани и завържи кучето. Дръж го далеч от другите.
Обърна ножа в жарта.
— Даф, пий от това бренди колкото можеш повече!
— Какво ще правиш, Шон?
— Ти знаеш какво трябва да направя.
— Чакалът ухапа и ръката ми. — Даф му показа ухапаното. Черни дупки, от които кръвта бавно течеше.
— Пий! — Шон посочи шишето с бренди. За секунда те се гледаха очи в очи. Видя ужаса в очите на Даф. Ужас от нажежения нож и ужас от заразата.
— Пий — повтори той.
Даф надигна шишето. Шон се наведе и извади ножа от огъня, приближи острието до ръката си и го мушна обратно в жарта. Не беше достатъчно горещ.
— Мбиджейн, Хлуби, застанете от двете страни на господаря. Пригответе се да го хванете здраво.
Развърза колана си, сви го на две и го подаде на Даф.
— Захапи това!
Обърна се отново към огъня и извади ножа. Острието бе бледорозово.
— Готови ли сте?
— Това, което се каниш да направиш, ще разбие сърцата на много момичета, Шон.
Един от последните опити на Даф да се пошегува.
— Дръжте здраво! — извика Шон.
Даф изохка при докосването на ножа — това беше дълбоко, силно пъшкане. Изви гърба си, но двамата зулуси го държаха здраво. Краищата на раните почерняха и месото зацвърча, докато Шон прокарваше нажежения нож дълбоко в плътта. От миризмата на изгореното човешко месо му се повдигаше, но той стискаше зъби. Когато отстъпи назад, Даф се беше отпуснал в ръцете на двамата зулуси, потънал в пот, с мокра риза и коса. Отново нагря ножа, за да почисти китката. Даф стенеше тихо и се извиваше на стола. Шон привърши и намаза изгорените места с животинска мас, бинтова ги леко с ленти, съдрани от чиста риза. Вдигнаха Даф и го отнесоха във фургона му. Шон излезе и отиде при кучето, което Мбиджейн беше завързал. Откри раните под козината на крака. Сложи чувал на главата му, за да не хапе, докато почистват раните.
— Завържи го за най-крайния фургон, давай му достатъчно храна и вода — нареди Шон.
Сетне се върна при Даф. Упоен от болките и брендито, приятелят му бе изпаднал в делириум и не можа да заспи цяла нощ. Шон остана при него до сутринта.
6
На около петдесет метра от лагера, под едно смокиново дърво, слугите построиха колиба за Даф. Скелето бе от греди, а върху него опънаха брезент. Направиха легло и донесоха завивки от фургона. Шон настави четири железни вериги в една. Прекара единия край около дънера на дървото и го върза здраво за самата верига.
Даф седеше на сянка и го наблюдаваше как работи. Ръката му бе превързана, а лицето — подуто, със засъхнали краища на раните и болезнено зачервено. Когато свърши с единия край на веригата, Шон отиде при него.
— Съжалявам, Даф, но трябваше да го направя.
— Нали знаеш, че търговията с роби е забранена? Казвам ти го просто така, ако случайно не си чувал. — Опита се да се засмее с обезобразеното си лице, но се присви от болка. После стана и го последва до колибата. Шон обви другия край на веригата около ръката на Даф и я заключи с голям здрав болт, който сплеска от двата края с десетина удара от чук.