— Защо ги спря, Оупа?
— Няма смисъл да ги оставя да се избият един друг — отговори той.
— Не те е срам! Значи затова развали играта на момчетата? Не си ли спомняш как обичаше да се биеш и ти? Или сега си толкова стар, та си забравил удоволствието от младини? Остави ги на мира!
Оупа се поколеба, все още размахвайки камшика, като поглеждаше ту Шон, ту Ян Паулус.
— Махай се оттам, изкуфял дъртак! — изкомандува жена му. Тя беше солидна като гранитна скала, блузата й бе изпълнена от гърдите, а голите й ръце бяха кафяви и дебели като на мъж. Широката периферия на шапката засенчваше лицето й, но Шон видя, че то бе розово и кръгло като пудинг, от тия лица, които се усмихват по-често, отколкото се мръщят. На седалката до нея имаше две момичета, но той нямаше време да ги разгледа. Оупа отдръпна коня си назад, за да не пречи на двамата. Ян Паулус започна да се придвижва към Шон. Шон се надигна на пръсти, приведе се малко напред, защото вече познаваше насрещната сила, гледайки на Ян, както се гледа на главното ястие при един обяд, когато не си съвсем сигурен, дали ще можеш да сдъвчеш и преглътнеш някой голям залък.
Ян Паулус изпробва Шон с дълъг десен удар, но той извърна глава и гъстата му брада омекоти удара. Удари с лакът Ян Паулус в ребрата под вдигнатата му ръка, бурът изрева от болка и се извърна обратно.
Забравяйки скрупулите си, Оупа гледаше с нарастващ интерес. Борбата обещаваше да бъде интересна! Те си приличаха. И двамата бяха под тридесет, бързи и здраво стоящи на краката си. Изглежда, и двамата са се борили се били преди това, и то често, което можеше да се познае по това как се опипват отдалеч, пристъпват малко напред, просто за да предложат началото на борбата, а след това веднага се отдръпват назад. Този сравнително пасивен начин на борба изведнъж се промени и стана жесток. Ян Паулус скочи напред, движейки се наляво, после смени посоката, също както камшикът, когато удря. След това използува дясната ръка. Шон се мушна под нея и остана незащитен пред левия му удар, отскочи назад, но ударът разкъса бузата му под окото. Потече кръв. Ян Паулус го преследваше с настървение, като държеше ръцете си готови, търсейки открито място, за да нанесе удар. Шон се държеше, инстинктивно движеше краката си, докато временното зашеметяване от удара под окото изчезне и стане активен отново. Усещайки силата на ръцете си, той видя, че бурът го преследва и подскача на краката си, като да бяха пружини. Привидно отпусна ръце и зачака реакцията на Ян Паулус. Твърде късно Ян видя хитрия блясък в очите му и се опита да се измъкне от капана, но уви! Той бе здраво притиснат. Успя да се изскубне от Шон, но сега вече неговото лице кървеше. Борбата се водеше и между фургоните, с превъзходство, накланящо ту на едната, ту на другата страна. Вкопчваха се използуваха главите и коленете си, после юмруците си и пак всичко отново. Вкопчили се, те се търкаляха и внезапно полетяха надолу по стръмното в река Лимпопо. Бориха се и на мекия пясък, който забавяше движенията на краката и пълнеше устата. После и двамата цопнаха в един от вировете и продължиха да се бият и във водата като двойка хипопотами. Но движенията им започнаха да стават все по-бавни, докато накрая, коленичили един срещу друг и неспособни повече да се изправят на крака, те само се мъчеха да си поемат дъх.
Без да е сигурен, дали вече е тъмно, или това е въображение, предизвикано от умората, Шон наблюдаваше Ян Паулус, който започна да повръща жълта течност, издавайки ужасен звук. Шон се домъкна до края на вира, изпълзя и легна с лице на пясъка. Чуваше гласове като ехо, а светлината му се струваше, че идва фенер. Слугите му го вдигнаха, но той едва усещаше.
Светлината и гласовете потънаха в тъмнина, когато изпадна в безсъзнание.
Събуди го щипане от йод и той се опита да стане, но някакви ръце го бутнаха да легне пак.
— Леко, леко, борбата свърши. — Шон се опита да се съсредоточи, за да разбере кой говори. Над него се беше надвесило едрото розово лице на Оума. Ръцете й докосваха лицето му, а подът го пареше. Той изохка през подутите си устни.
— Разбира се, точно като мъж! — засмя се Оума. — Главата ти едва не беше откъсната в борбата, и то, без да издадеш звук, а сега едно докосване с лекарство и нищиш като бебе.
Шон опипа с език устата си от вътрешната страна, един зъб се клатеше, но другите като по чудо стояха. Опита се да вдигне ръка, за да опипа затвореното си око, но Оума я плесна леко да не пипа и продължи да работи над него.