— Браво, каква борба! — Поклати весело глава. — Ти беше добър, много добър.
Шон погледна зад нея и видя момичето. То стоеше в сянка, силует на фона на светлия брезент. Държеше леген. Оума се обърна и потопи парче плат в него, изпирайки кръвта, преди да се заеме пак с лицето му. Фургонът се люлееше под тежестта й, а фенерът, който висеше на тавана, се клатеше, осветявайки лицето на момичето. Шон опъна краката си и мръдна малко глава, за да го разгледа по-добре.
— Стой мирно! — изкомандува Оума. Шон погледна момичето зад нея, чистата и спокойна извивка на устата и страната й. Видя събраната в кок коса, вдигната нагоре, а след това, като че ли разкайваща се, пак падаше надолу върху раменете и стигаше до кръста и на плитка, дебела колкото китката му.
— Катрин, да не искаш всеки път да се протягам до легена? Застани по-близо, момиче.
Тя пристъпи напред към светлината и погледна Шон. Засмените й очи светеха със зелен пламък. След това тя ги сведе към легена. Шон я гледаше, без да сваля поглед, да не би да пропусне момента, когато тя ще го погледне пак.
— Моя голяма мечко — заговори Оума със скрито одобрение, — открадна лагера ни, преби сина ми, а сега зяпаш дъщеря ми. Ако продължаваш така, аз самата ще трябва да избия тия дяволи от главата ти. Браво! Но ти си опасен. Катрин, я по-добре се прибери в нашия фургон и помогни на Хенриета да оправи брат ти. Остави легена, ей там, на сандъка.
Преди да излезе, Катрин го погледна. В очите й имаше тайнствени весели сенки, които правеха излишна усмивката й.
11
Шон се събуди с чувството, че нещо не е наред. Опита се да стане, но болката го скова, болка от натъртени места и незараснали рани. Изпъшка и от това го заболяха устните. И те бяха изранени. Бавно спусна крака от леглото и се надигна, за да огледа нанесените му щети. Тъмна следа от ботуша на Ян Паулус преминаваше през гърдите му. Шон опипа леко, проверявайки за счупено ребро. Сетне започна да изследва ожулването. Държеше лявата си ръка високо вдигната и се вглеждаше отблизо в разкъсаната кожа. Обели една коричка от раната, изправи се и замръзна от болката, която го преряза като с нож. Имаше скъсан раменен мускул. Започна да псува тихо, с монотонен глас. Това продължи, докато слезе бавно от фургона.
Всичките му хора го наблюдаваха, даже кучетата като че ли се разтревожиха. Шон стъпи на земята и започна да нарежда.
— Какво, за зога…?
Спря, защото усети, че устните му се пукат отново и започват да кървят.
— Какво, за бога, правите? Защо стоите като жени на бар за бира? Нямате ли работа? Хлуби, мисля, че те изпратих да търсиш следи от слонове. Кандла, къде е закуската? Мбиджейн, донеси ми леген с вода и огледалото.
Шон седна на един стол и тъжно заразглежда лицето си в огледалото.
— Ако го бяха прегазили цяло стадо биволи, щяха да нанесат по-малко щети.
— Nkosii, това е нищо в сравнение с неговото — увери го Мбиджейн.
— Зле ли е?
— Говорих с един от слугите му. Той все още не е ставал от леглото си, лежи и реве като ранен лъв. Очите му са затворени като на новородено кученце.
— Разкажи ми повече, Мбиджейн! Кажи истината… хубав бой ли беше?
Слугата клекна до стола му. Помълча малко, докато намери думи.
— Когато небесата изпращат своята войска от облаци срещу върховете на Дракенсберг с гръмотевици и копия от светкавици, това е, за да забавляват човека. Когато два мъжки слона се бият до смърт, няма по-голямо по храбростта си представление в пустинята. Не е ли така?
Шон поклати глава, очите му блестяха.
— Nkosii, чуй ме! Когато ви казвам тези неща, те са като детска игра пред вашата битка.
Слушаше хвалбите му. Мбиджейн бе истински майстор на старото словесно изкуство на Зулуленд и когато свърши, погледна към Шон. Лицето на господаря му беше щастливо. Мбиджейн се усмихна и измъкна изпод дрехата си сгъната на четири хартия.
— Един слуга от другия лагер донесе това, докато спяхте.
Шон прочете бележката. Беше написана с едри, кръгли букви, на изискан холандски език. Беше покана за вечеря.
— Кандла, извади най-хубавите ми ботуши и костюма ми! — извика той.
Той пак взе огледалото. Не можеше да направи нищо друго за лицето си, освен да среше и подстриже брадата си. Остави огледалото и погледна нагоре по реката, където фургоните на Леро бяха почти скрити между дърветата.
Мбиджейн вървеше пред Шон с фенер в ръка. Крачеше бавно, за да даде възможност на господаря си да куца с достойнство. Когато стигнаха до другия лагер, Ян Паулус се надигна едва-едва от стола си и кимна с глава за поздрав. Зулусът бе излъгал — освен един липсващ зъб, не можеше и дума да става за сравнение на лицата им. Оупа тупна Шон по гърба и пъхна чаша бренди в ръката му. Той беше висок човек, но хиляди слънца, изсушили лицето му, бяха обезцветили очите до бледозелено, а кожата приличаше на шия на пуйка.