„Много е близо, твърде близо, за да улуча мозъка оттук“ — мислеше Шон.
Прицели се в челото, точно над очите. Стреля и краката на слона се подгънаха, мозъкът му се пръсна като презрял домат.
Опита се да се отдръпне настрана, когато масивното тяло се наведе над него, но един от краката го удари и отхвърли по лице на тревата. Остана да лежи така. Чувствуваше се зле, защото съзнанието му все още бе изпълнено с ужаса, който бе преживял.
След малко се надигна и седна. Погледна към слона. Един от бивните се бе отчупил заедно с устната. Ян Паулус дойде запъхтян. Спря до слона и докосна раната на челото, после изтри пръстите си в ризата.
— Добре ли си?
Протегна ръка на Шон и му помогна да стане. След това вдигна шапката от земята, изчетка я внимателно и му я подаде.
13
Вечерта си направиха лагер между огромното туловище на убития слон и опънатите му крака. Имаше завет от три страни. Пиха заедно кафе, а Шон седеше между двамата Леро, облегнал се на животното. Нощта беше отвратителна, изпълнена с кискащия се вой на хиени. Бяха дали банкет на кръвожадните зверове. Говориха малко, защото бяха уморени, но Шон усещаше благодарността на двамата мъже до себе си. Преди да се мушнат в спалните чували, Ян Паулус каза с дрезгав глас:
— Благодаря ти, господине!
— Може би и ти ще направиш същото за мен някой ден.
— Надявам се! Дано!
На сутринта Оупа каза:
— Ще са ни необходими три-четири дни, за да отсечем бивните. — Погледна към небето. — Не ми харесват тези облаци. По-добре един от нас да отиде до лагера и доведе още мъже и фургони, за да извозим слоновата кост.
— Аз ще отида.
Шон скочи бързо на крака.
— Мислех да отида лично — каза Оупа.
Но младият мъж вече нареждаше на Мбиджейн да оседлае коня му, така че Оупа не искаше да спори с него, особено след вчерашния ден.
— Кажи на Оума да преведе фургоните от другата страна на реката — примири се той. — Не желая да бъдем откъснати от този бряг, когато реката придойде. Може би няма да имаш нищо против да й помогнеш.
— Не — увери го Шон. — Нямам нищо против.
Конят му все още бе уморен от лова, затова му трябваха три часа, докато стигне реката.
Завърза коня на брега и слезе надолу до едно вирче. Съблече дрехите си и влезе във водата. Изтърка се хубаво с пясък и когато газеше водата, за да излезе от вирчето и изсуши ризата, кожата на тялото му беше зачервена. Яздеше покрай брега и изкушението да подкара в галоп, беше почти неудържимо. Присмя се над себе си.
— Полето е чисто, няма никой, макар и да не изключвам този стар, подозрителен холандец да ме следва.
Засмя се пак и си припомни цвета на очите й, зелен като ментов ликьор в кристална чаша. Мускулите на краката му се стегнаха и конят ускори хода си в отговор на притискащите го колене.
— Добре, тичай щом искаш — насърчи го Шон. — Не настоявам за това, но ще ти бъда благодарен.
Отиде първо при своите фургони, смени потната си риза с чиста, кожените бричове с платнени и грубите ботуши с други, от мека кожа и лъснати. Изми зъбите си със сол и среса косата и брадата си. Забеляза, че следите от предишния бой са доста избледнели, и си намигна в огледалото.
— Как ще ти устои?
Засука още веднъж краищата на мустаците си и излезе от фургона. Стомахът го присви моментално. Вървеше към лагера на Леро и си мислеше, че това е същото чувство, което бе изпитвал, когато Уейт Кортни го викаше в кабинета си, за да го накаже за момчешките му лудории.
— Това е смешно — мърмореше, — защо трябва да се притеснявам? — Увереността му изчезна и той спря. — Чудя се дали дъхът ми не е лош? Мисля, че ще е по-добре да се върна и подъвча малко карамфил. — Обърна се, тръгна с облекчение, но спря, осъзнавайки, че това е страхливост. — Я се вземи! Та тя е още дете. Едно малко, необразовано холандско момиче. Та ти си имал поне петдесет изискани жени. За бога, хайде, тръгвай!