— Прелетях — отговори Шон. — Къде е Катрин.
Паулус започна да се смее, облягайки се на седалката.
— Значи това е причината. Та нима щеше да минеш целия този път само за да кажеш „довиждане“ на мен?
Шон се изчерви.
— Добре, присмехулко, стига толкова, къде е тя?
Оупа се приближи в галоп. Зададе първия въпрос, още докато беше на петдесет метра от тях и петия, когато стигна при тях. Младият мъж знаеше от опит, че няма смисъл да му отговаря. Погледна зад двамата Леро и я видя да идва. Тя тичаше, а шапчицата й се мяташе на гърба. Беше повдигнала полите си, за да ги предпази от калта, бузите й пламтяха, а очите горяха много зелени. Шон се промуши под шията на коня на Оупа и тръгна към нея кален и изгарящ от желание да я посрещне.
После срамежливостта ги спря и те застанаха на разстояние един от друг.
— Катрин, ще се омъжиш ли за мен?
Тя пребледня. Гледаше го с широко отворени очи, след това се извърна настрана и заплака. Шон усети, че стомахът го присви.
— Не! — крещеше Оупа яростно. — Няма да се омъжи за теб. Остави я на мира, голяма маймуно. Ти я разплака. Махай се оттук! Тя е още дете. Махай се!
Той застана с коня между двамата.
— Я си дръж устата, стар рунтавелко — пристигна задъхана Оума. — Какво разбираш ти? Това, че плаче, не значи, че не го иска.
— Мислех, че той не ме иска, защото ме остави да си отида — хълцаше Катрин. — Мислех, че не го интересувам.
Шон се мъчеше да се промъкне и да заобиколи коня на баща й.
— Остави я на мира! — крещеше отчаян Оупа и маневрираше с коня, за да му препречи пътя. — Ти я караш да плаче! Казвам ти, че тя плаче!
Момичето наистина плачеше. То също се опитваше да заобиколи коня.
— Взимай я! — крещеше брат й. — Взимай я, млади човече! Иди и я вземи!
Оума хвана юздите на коня и го отведе настрана. Беше силна жена. Шон и Катрин се вкопчиха един в друг и се държаха здраво.
— Е, това е то, човече! — Ян Паулус скочи от коня и започна да тупа Шон по гърба. Той не можеше да се брани, затова пристъпваше с една крачка напред при всеки удар.
Доста по-късно Оупа измънка намусено:
— Тя ще получи два фургона зестра.
— Три — извика Катрин.
— Четири — добави Оума.
— Е, добре, четири. Махни си ръцете от него, момиче! Нямаш ли срам? — каза бащата.
Катрин свали колебливо ръцете си от кръста на Шон. Той беше взел назаем един от костюмите на Паулус и сега всички седяха около огъня. Беше спряло да вали, но облаците бяха ниско и нощта настъпваше бързо.
— И четири коня — каза Оума, обръщайки се към мъжа си.
— Искаш да ме докараш до просяшка тояга ли, а, жено?
— Четири коня — повтори тя.
— Добре, добре! Четири коня! — Оупа погледна към Катрин. — Тя е още дете, човече, само на петнадесет години.
— Шестнадесет — обади се майка й.
— Почти седемнадесет — каза момичето. — Но, татко, ти обеща, не можеш да не удържиш на думата си.
Бащата въздъхна. След това погледна Шон и лицето му стана сериозно.
— Паулус, донеси Библията от фургона ми. Тази голяма маймуна трябва да се закълне.
Ян постави Библията на задната дъска на фургона. Книгата беше дебела, подвързана в кожа, изтъркана от употреба.
— Ела тук! — нареди Оупа на Шон. — Сложи ръка на Библията, не гледай мен, а нагоре. Сега повтаряй: „Тържествено се заклевам да се грижа за тази жена“. Не мънкай и не бързай, говори бавно. „Докато намеря свещеник, който да стори това, което е редно. Ако не спазя клетвата си, тогава те моля, Господи, да ме поразиш с мълния, да ме ухапе змия, да изгоря във вечния огън“ — завърши списъка на наказанията Оупа. — Господ няма да може да направи всичко това, но аз ще те пипна пръв.
Тази нощ Шон спа във фургона на Ян Паулус. Не можеше да заспи, а освен това и той хъркаше ужасно. На сутринта пак валеше — потискащо време за сбогуване. Ян Паулус се смееше, Хенриета плачеше, а Оума правеше и двете. Оупа целуна дъщеря си.
— Бъди майка и съпруга, като майка си — каза той и след това се обърна към Шон: — Помни, просто помни!
Шон и Катрин стояха един до друг и гледаха как завесата от дъжд и дървета скриват от погледа им редицата фургони. Шон я хвана за ръка. Той усети, че тъгува, и сложи ръка около раменете й. Дрехите й бяха мокри. Изчезна и последният фургон. Те останаха сами в една местност, необхватна като самотата. Момичето потрепери и погледна нагоре към мъжа, който стоеше до нея. Той беше толкова голям и силен — непознат за нея. Тя се изплаши. Прииска й се да може да чува майка си, да вижда брат си и баща си, който винаги яздеше до нейния фургон.