— Обещаваш ли да не правиш нищо друго, освен да ме целуваш?
— Да, освен ако ти не ми позволиш.
— И тогава не.
Тя усети клопката.
— Искаш да кажеш, че никога не мога да правя нищо друго, освен да те целувам, даже ако ти си казала, че мога?
Момичето започна да се изчервява.
— Ако кажа това през деня, то е различно, но каквото и да кажа през нощта, не се зачита и ако нарушиш правилата и обещанието си, никога не ще ти разреша да ме докоснеш.
Условията й останаха непроменени до момента, когато реката вече бе спаднала достатъчно, за да могат да прехвърлят фургоните на другия бряг. Дъждовете засега си бяха дали почивка, готвейки се за нова офанзива. Реката беше дълбока, но не и опасна. Сега беше моментът да се премине отсреща. Шон преведе най-напред воловете с плуване. Държейки се за опашката на един от тях, той прекоси реката като на водна шейна и когато стигна брега, бе посрещнат с „добре дошъл“ от своите хора.
Съединиха шест неизползувани въжета и Шон завърза единия край на кръста си. Влезе във водата. Един от конете му го изтегли през реката. Мбиджейн отпускаше въжето, докато той пресичаше реката. След като стигна, нареди на слугите на Катрин да изпразнят варелите с вода и да ги закрепят отстрани на фургоните. Така те можеха да плават, без да се накланят. Шон даде знак и зулусът завърза здраво другия край на въжето за едно дърво. Сетне тласнаха първия фургон във водата. Течението се опита да го повлече надолу, но дървото го задържаше като котва. Фургонът стигна и се удари в брега на известно разстояние от дървото. Хората на Шон започнаха да викат от радост, а Мбиджейн и няколко слуги се спуснаха да го освободят. Конят го преведе още веднъж на отсрещния бряг, за да вземе отново въжето.
Шон, Катрин и слугите й плуваха на последния фургон. Шон беше застанал зад нея и я придържаше за кръста, а слугите се смееха и говореха на висок глас, като деца на пикник.
Кафявите води се надигаха и плискаха стените на фургона, люлеейки и блъскайки го. Едно силно завъртане изпрати всички в дълбоките до колене води близо до брега. Те се довлякоха мокри до брега. Вода се стичаше от дрехите на Катрин. Мокрите й фусти я спъваха, затова младият мъж я вдигна и я понесе на ръце към лагера. Слугите му крещяха окуражително и тичаха след него. Тя се мъчеше да се освободи и стъпи на земята, но в същото време се държеше здраво за него, прегърнала врата му с две ръце.
17
Дъждът бе отмил всичко грозно от тази земя и сега имаше зелена трева там, където земята преди това беше суха, напукана и покрита с прах. Дивечът се пръсна и отдалечи от реката. На няколко дни хората на Шон се връщаха и докладваха, че никъде не са попаднали на следи от слонове. Той се тревожеше заедно с тях и отново ги изпращаше да търсят. Но всъщност бе доволен, защото имаше нов улов, по-рядък и по-желан, отколкото един стар слон и двадесет и пет килограма слонова кост.
Тя бе като нов свят за него — свят на безкрайни загадки, радости и удоволствия, една омайваща смесица от дете и жена. Катрин ръководеше домакинската работа с умение и без да създава напрежение около себе си. Сега дрехите му бяха винаги чисти и никога не му липсваше копче. Миризмата на запарено от ботуши, книги и мръсни чорапи изчезна от фургона му. На масата винаги имаше пресен хляб и плодове. Вечните пържоли на скара, които Кандла приготвяше, отстъпиха пред различни видове ястия. Всеки ден тя се изявяваше в нещо ново. Можеше да язди и Шон винаги се обръщаше да я гледа, когато се качваше или слизаше от коня. Подстрига го, и то по-добре от бръснаря му в Йоханесбург. Имаше куфарче с лекарства и при нужда даваше лек на всеки човек или животно в лагера. Боравеше много добре с пушка и можеше да почиства манлихерата му. Помагаше му да я зарежда, премерваше патроните с набито око. Можеше да говори за раждания и създаване на потомство с клинична обективност и минута по-късно се изчервяваше, когато той я погледнеше по-особено. Беше упорита като магаре, високомерна, когато пожелаеше, съвсем ясна или неразгадаема понякога, а друг път се държеше като малко момиченце. Пъхаше трева в гърба му и след това бягаше, за да бъде преследвана, смееше се на нещо, играеше измислени игри, питаше и си отговаряше сама. Понякога бе толкова наивна, та Шон мислеше, че се преструва, но веднага си припомняше колко е млада. Докарваше го от неописуема радост до гняв и отново до радост, и това в продължение на един час. Но веднъж, след като беше спечелил вече доверието й, че ще спазва условията, тя отговори със сила на ласката му, което изплаши и двамата. Шон беше изцяло погълнат от нея. Тя беше най-чудесното нещо, което някога беше намирал, и най-хубавото беше, че може да говори. Разказа й за Даф. Катрин видя допълнителното легло във фургона му и намери дрехи, които очевидно бяха твърде малки, за да му станат. Попита го и Шон й разказа всичко. Тя го разбра.