Отвори очи и видя лицето на Катрин. Беше бледа, а под очите й имаше големи, тъмни сенки. Опита се да вдигне ръка и да докосне лицето й, но не успя.
— Катрин — промълви той и в зеленото на очите й видя изненадата и радостта.
— Ти дойде на себе си. О, благодаря ти, Господи!
Шон обърна глава и погледна към брезента на фургона.
— От колко време? — попита той с тих глас.
— От пет дни… не говори, моля те, не говори.
Шон затвори пак очи. Беше много уморен и заспа.
19
Когато се събуди, Катрин го изми. Мбиджейн й помогна да го повдигне. Розовите му длани докосваха леко раната на крака, докато сменяше превръзката. Шон наблюдаваше Катрин, която бе непрекъснато около него и всеки път, когато се поглеждаха, се усмихваха един на друг. Веднъж той попита Мбиджейн:
— Къде беше, когато имах нужда от теб?
— Дремех на слънце, господарю, като всеки стар човек — каза зулусът наполовина на шега, наполовина като извинение. Катрин донесе храна и щом я помириса, Шон усети глад. Изяде всичко и след това отново заспа.
Мбиджейн построи навес с три отворени страни и сламен покрив. Издигна го на брега на река Саби. След това направи легло от дъски и кожени ремъци. Пренесоха ранения там. Катрин се суетеше около тях, докато го пренасяха, после отиде до фургона за възглавници и завивки. Когато се върна, завари Тийф и Шон удобно настанени в леглото.
— Шон, махни този звяр, чаршафите са прани!
Въпреки тона й кучето се настани още по-удобно до Шон и скри глава под мишницата му.
— Всичко е наред, то е чисто куче.
— Да, но мирише.
— Не, не мирише. Всъщност не много.
— Ах, вие двамата! — Тя постави още възглавници под главата на Шон и отиде при крака му.
— Как е?
— Добре — отвърна той, а в това време Тийф се промъкваше бавно нагоре към новите възглавници.
Постепенно състоянието на Шон се подобряваше и силите му се възвръщаха. Въздушното течение под навеса помогна за бързото затваряне на раните му, но белезите щяха да останат. Една сутрин след закуска той събра хората си. Катрин седна на ръба на леглото, а слугите наклякаха наоколо. Първо говориха за работите в лагера, за здравето на воловете, изброявайки ги по име, за очите, копитата и стомасите им. На един фургон имало пробити платнища. Единствената останала жива кучка била разгонена — дали Тийф е все още годен за тази работа? Освен това трябвало да се набави и месо, може би Косикадзе днес ще вземе пушката? А Хлуби е хванал четири риби. След това разговорите се прехвърлиха към гората около тях. Един лъв убил бизон при първия завой на реката — още могат да се видят лешоядите. През нощта стадо женски слонове спирало на водопой на една миля нагоре по реката. Всяка случка се обсъждаше от събранието. Всеки се чувствуваше свободен да изкаже и да защити мнението си да спори с другите. След като всичко беше обсъдено и проблемите изчерпани, Шон постави задачи на всеки и ги освободи. Най-после двамата с Катрин останаха насаме.
От навеса можеха да видят реката и налягалите по пясъка крокодили. Кралски рибари крачеха важно из плитчините. Седяха един до друг и разговаряха за бъдещата си ферма. Шон щеше да отглежда грозде, а Катрин — кокошки. До следващия дъждовен сезон щяха да са напълнили всички фургони със слонова кост, още едно такова пътуване и ще имат достатъчно, за да купят фермата.