Катрин не му позволяваше все още да става от леглото, въпреки че той вече беше достатъчно силен, за да започне работа. Глезеше го и това му харесваше. За срам на мъжкото съсловие приемаше вниманието й и даже понякога преувеличаваше болките си. Накрая неохотно му позволи да стане. Шон не напусна лагера още една седмица. Когато краката му престанаха да се преплитат, взе пушката си и тръгнаха с Мбиджейн да набавят прясно месо. Вървяха бавно, щадейки болния му крак. Близо до лагера застреляха антилопа. Шон седна и се облегна на едно дърво, а Мбиджейн отиде да доведе слуги от лагера, за да пренесат месото. Той ги наблюдаваше как разсичат месото — по него имаше жълта ивица сланина, после го закачиха на два пръта и го понесоха, като всеки прът се носеше от двама мъже. Завари Катрин в едно от загадъчните й настроения. Когато по време на вечерята й приказваше, тя отговаряше, като че ли беше някъде много далеч, а после край огъня седна на разстояние от него. Беше много красива, а Шон озадачен и обиден. След малко стана.
— Време е да си лягам. Ще те изпратя до твоя фургон.
— Ти върви. Аз ще остана още малко.
Той се поколеба.
— Нещо не е ли наред? Сторил ли съм нещо нередно?
— Не — отговори му бързо. — Всичко е наред. Отивай да си лягаш.
Целуна я по бузата.
— Ако имаш нужда от мен, аз съм наблизо. Лека нощ и приятни сънища.
Той се изправи.
— Хайде, Тийф, време е за сън.
— Остави го при мен, моля те.
Катрин хвана кучето за врата и го задържа.
— Защо?
— Просто ми се иска да имам компания.
— Тогава да остана аз?
Шон се върна, за да седне пак при нея.
— Не, ти иди да спиш.
Изглеждаше отчаяна и той я погледна внимателно.
— Сигурна ли си, че всичко е наред?
— Да. Моля те, върви.
Отиде до своя фургон и погледна назад към нея. Тя седеше изправена и държеше кучето. Шон влезе във фургона. Лампата беше запалена и той спря на входа изненадан, когато погледна към леглото си. Беше постлано с чаршафи, а не само с грубите завивки. Прокара ръка по гладката тъкан. Беше току-що изгладена. Седна на леглото изу ботушите си, разкопча ризата и я хвърли върху сандъка, след това легна и се загледа в лампата.
— Има нещо смешно в това, което става тук — каза той.
— Шон — прозвуча гласът й отвън.
Скочи и дръпна платнището.
— Мога ли да вляза?
— Разбира се.
Той й подаде ръка и я издърпа вътре. Погледна лицето й. Беше изплашено.
— Нещо не е наред ли?
— Не, не ме докосвай. Има нещо, което искам да ти кажа. Седни на леглото.
Шон наблюдаваше лицето й. Беше разтревожен.
— Мислех, че те обичам, когато тръгнах с теб. Мислех си, че трябва да сме вечно заедно. — Катрин преглътна мъчително. — После те намерих там в тревата разкъсан и почти мъртъв. Преди да е започнал нашият живот, ти вече беше мъртъв.
Шон видя мъката в очите й. Преживяваше я отново. Протегна ръка към нейната, но тя го хвана за китката.
— Не, чакай, моля те, не съм свършила. Трябва да ти обясня. Това е много важно.
Шон отпусна ръката си и момичето продължи, говорейки много бързо.
— Ти беше мъртъв, а аз, аз също умирах. Почувствувах се празна. Нищо не беше останало в мен… нищо, освен някаква празнина и сухото мъртво чувство извън мен. Докоснах лицето ти и ти ме погледна. Аз се молих, Шон. Молих се през всичките тези дни, докато ти се бореше със смъртта.
Коленичи пред него и го прегърна през кръста.
— Сега и двамата сме живи и отново заедно. Но зная, че това не може да продължи вечно. Още ден, още година, ако имаме късмет, още двадесет. Но не и вечно. Виждам колко несправедлива съм била. Искам да ти бъда жена.
Той се наведе към нея, но тя бързо се отдръпна и се изправи. Разкопча дрехата си, която се свлече на пода. Разпусна косите си и те се разпиляха.
— Погледни ме, Шон! Искам да ме погледнеш. Това и моята любов е всичко, което мога да ти дам. Достатъчно ли е?
Толкова много мекота и гладкост, вдлъбнатини и издатини, коса като тъмен огън и мека светлина на нежна кожа! Видя руменината от бузите й да слиза надолу към гърдите и те пламнаха розови и свенливи, но горди със своето съвършенство. Той не гледа по-нататък. Взе я при себе си и покри голотата й с едрото си тяло. Трепереше и Шон я зави, галеше я с гласа си, докато треперенето спря. Лежеше с лице, притиснато във врата му.
— Покажи ми как… искам да ти дам всичко. Моля те, покажи ми как — прошепна тя.