— Нямах удобен момент.
— Шон! — Нов гърмеж от кабинета.
— Какво е станало този път? — попита тихо Ада.
— Нищо, мамо. Не се тревожи.
Шон тръгна към вратата.
— Шон — беше паникьосаното гласче на Гарик. — Ти няма да… искам да кажа, не е нужно да казваш… — Той млъкна и се сви на стола, в погледа му се четеше отчаяна молба.
— Бъди спокоен, Гарик. Ще оправя работата.
Уейт Кортни се бе надвесил над писалището. Стоковата книга лежеше отворена между свитите му юмруци. Когато синът му влезе и затвори вратата, той вдигна очи.
— Какво е това? — Шареше с пръст по страницата.
Шон отвори уста и я затвори.
— Хайде. Слушам те.
— Ами, тате…
— „Ами, тате…“ да върви по дяволите! Просто ми кажи как успя да умориш половината добитък за малко повече от седмица?
— Не е половината добитък — само тринадесет говеда са.
Шон беше ужилен от преувеличението.
— Само тринадесет — измуча Уейт, — само тринадесет. Всемогъщи боже, да ти кажа ли колко прави това в пари? Да ти кажа ли на колко възлиза в упорит труд, време и тревоги?
— Знам, татко.
— Знаеш — задъхваше се баща му. — Да, ти всичко знаеш. Няма какво ново да научиш от никого, нали? Дори как да умориш тринадесет глави породист добитък.
— Тате…
— Без „тате“, за бога! — Затвори с трясък тежката книга. — Просто ми обясни как го направи. Какво е това „отравяне с дезинфекционен разтвор“? Да не би да си им го дал да го пият? Да не би да си им го заврял в задниците?
— Разтворът беше твърде силен — каза Шон.
— А защо разтворът беше твърде силен? Колко си сложил?
Пое дълбоко въздух.
— Сложих четири варела.
Настъпи тишина. След миг Уейт попита тихо:
— Колко?
— Четири варела.
— Ти луд ли си? Да не би да си откачил?
— Не мислех, че ще им навреди. — Забравил внимателно репетираното си изказване, несъзнателно повтори думите, които беше чул от Гарик. — Ставаше късно и кракът ми ме… — Шон прехапа устни и Уейт се втренчи в него, после обърканото му изражение на лицето изчезна.
— Гари! — извика той.
— Не! — извика Шон. — Не беше той. Аз го направих.
— Лъжеш!
Уейт излезе иззад бюрото. В гласа му имаше нотка на недоверие. Доколкото му бе известно, това беше първият подобен случай. Втренчи се в сина си и гневът му се засили. Забрави за добитъка — сега го занимаваше лъжата.
— В името на Бога, ще те науча да казваш истината.
Грабна камшика си от бюрото.
— Не ме удряй, татко — предупреди го Шон, отсявайки.
Уейт вдигна камшика и го завъртя над рамото си. Той тихо изсъска и Шон го отбягна, но върхът го цапна рамото му. Изхълца от болка и се хвана за рамото.
— Ах, ти, малък лъжец! — извика Уейт и метна камшика странично, сякаш жънеше пшеница, и този път той се уви около гърдите на Шон под вдигнатата му ръка. Проряза ризата му като бръснач, платът падна и оголи дълъг червен белег през ребрата и на гърба му.
— На ти още!
Отново вдигна камшика, но като застана с вдигната назад ръка и тялото му загуби равновесие, разбра, че е сбъркал. Шон вече не се държеше за белега от камшика, беше застанал с отпуснати ръце и свити юмруци. Краищата на веждите му бяха повдигнати, което придаваше сатанинска ярост на лицето му. Беше побледнял, с изпънати настрани устни и оголени зъби. Очите му, вече не сини, а изгарящо черни, се бяха вперили в Уейтовите.
„Той ми се нахвърля“ — изненадата на Уейт забави рефлексите му и не успя да стовари камшика, преди Шон да го нападне. Удари го, стъпил здраво на двата си крака, като вложи цялата тежест на тялото си в удара с юмрук право в средата на открилите се гърди на Уейт.
Дъхът му спря, силата му го напусна и бащата се олюля и свлече на бюрото. Камшикът изпадна от ръката му и Шон тръгна към него. Уейт имаше усещането, че е бръмбар, попаднал в чиния с петмез, зрението и мисълта му работеха, но почти не можеше да помръдне. Видя, че синът му направи три бързи крачки напред, видя дясната му ръка, насочена напред като заредена карабина, видя я как идва към безпомощното му лице.
В този момент, докато тялото му бавно се придвижваше, а мозъкът му функционираше със светкавична бързина, пердетата на родителската слепота паднаха от очите му и той осъзна, че се бие с мъж, който не му отстъпва по сила и височина и който го превъзхожда по бързина. Единственото му преимущество бе опитът, натрупан в продължение на четиридесет години свади.