Выбрать главу

— Татко… — Гари се опита предпазливо да привлече вниманието на баща си.

— Да, момчето ми?

Уейт продължаваше да наблюдава групата. Стив Еразмус се завъртя на седлото си и помаха с шапката си, той му отговори.

— Татко, защо трябва да се бием с тях? Ако губернаторът изпрати някого просто да преговаря с тях, тогава няма да има нужда да се бием.

Баща му го погледна леко намръщен.

— Гари, заслужава си да се биеш за всичко, което е хубаво да имаш. Кетчуайо е събрал двадесет хиляди копия, за да ни отнеме Теунис Краал. Мисля, че си заслужава да се бием за него, нали, Шон?

— И още как — кимна въодушевено той.

— А не можем ли просто да сключим примирие с тях? — продължаваше да настоява Гари.

— Още едно кръстче на къс хартия — каза Уейт с горчиво презрение. — Едно такова бяха намерили на тялото на Пайът Ритрийф — дяволски добра работа му беше свършило.

Върна се в къщата, последван от синовете си. Отпусна се в едно кресло, изпъна краката си и се усмихна на Ада.

— Дяволски хубав обед, скъпа. — Кръстоса ръце на корема си, оригна се и моментално се сконфузи. — Извинявай — без да искам.

Ада наведе глава над ръкоделието си, за да скрие усмивката си.

— През следващите няколко дни ни чака много работа. — Той се обърна към синовете си. — Ще вземем един фургон, теглен от мулета, и по два коня за всеки. А колкото до въоръжението…

— Ама, татко, не може ли просто…? — отново започна Гари.

— Млъкни — сряза го той и Гари съкрушено се отпусна на един стол.

— Аз си мислех нещо — обади се Шон.

— Сега пък и ти започваш — изръмжа баща му. — По дяволите, това е твоят шанс да си извоюваш собствен добитък и…

— Точно това си мислех. Всички ще се сдобият с повече добитък, отколкото ще им трябва. Цената му много ще спадне.

— Отначало ще е така — съгласи се Уейт, — но след година-две отново ще се покачи.

— А няма ли да е по-добре, ако разпродадем сега добитък? Да продадем всичко, освен биковете и кравите за разплод. След войната ще можем да си ги върнем на половин цена.

За миг Уейт се стъписа, после лицето му бавно доби друго изражение.

— Боже господи, никога не ми беше хрумвало.

— Освен това, татко — потриваше ентусиазирано ръце Шон, — ще ни трябва още земя. Когато прекараме стадата обратно през Тугела, няма да има достатъчно паша. Господин Пай има ипотеки за Маунт Синай и Махобас Клооф. Не можем ли да ги наемем от него за дългосрочно ползуване, преди всички да са започнали да търсят пасбища?

— Докато работата опре до това, ни чакат още много задачи — каза тихо Уейт, — а сега наистина трябва да се хващаме за работа.

Той порови из джобовете си, намери лулата си и докато я пълнеше с тютюн, гледаше Шон. Опита се, но не успя да прикрие колко се гордее със сина си.

— Ако продължаваш да разсъждаваш все така, един ден ще станеш богат човек.

Уейт не би могъл да знае колко вярно щеше да се окаже предсказанието му — все още беше далеч времето, когато Шон можеше да заложи Теунис Краал на игралната маса и да се засмее, когато го загуби.

16

Дружината потегляше навръх Нова година. Празнуваше се по два повода: „Добре дошла хиляда осемстотин седемдесет и девета година“ и „Господ да дава сила на въоръжената кавалерия на Лейдибург“. Целият окръг се беше събрал в града за барбекю и танците на площада. Пиршество за воините — смях, танци и песни, после строяване и ходом марш на война.

Шон и Гари пристигнаха рано. Ада и Уейт трябваше да ги последват следобед. Беше един от летните слънчеви дни на Натал, пълно безветрие и никакви облаци, такъв ден, в който прахолякът, вдигнат от някой фургон, оставаше като облаче във въздуха дълго време. Пресякоха Бабуун Строом. От другия хребет хвърлиха поглед към града и видяха облаци прахоляк по всички пътища, водещи към Лейдибург.

— Я виж, виж, кой идва! — Шон присви очи от слънцето й се загледа в пътя на север. — Трябва да е фургонът на Еразмус. Карл сигурно е с тях. Фургоните бяха наредени като мъниста на конец.

— Ето ги Петерсенови — каза Гари, — или Нивенхюизенови.

— Хайде — извика Шон и плесна коня по врата с края на юздата. Препуснаха надолу по пътя. Конете, които яздеха, бяха големи, лъскави животни с гриви, подрязани като на английските ловни коне.