— От нашата овощна градина е.
— Мисля, че я познах по аромата.
Шон се ухили и момичето се засмя. Устата й беше широка и изразяваше дружелюбност, когато се смееше.
— Зная, че имаше навика да ги крадеш. И татко знаеше, че ти го правиш. Даже казваше, че ще постави капан за хора в онази дупка в живия плет.
— Не знаех, че я е открил — всеки път я покривахме.
— О, да — увери го Одри, — знаехме през цялото време. Тя още е там. Някои нощи, когато не мога да спя, прескачам навън през прозореца и отивам в градината, минавам през дупката и влизам в плантацията с австралийски акации. Там е толкова тъмно и тихо нощем — страшничко е, но ми харесва.
— Знаеш ли какво — каза замислено Шон. — Ако довечера не можеш да заспиш и слезеш при живия плет в десет часа, може би ще ме хванеш как крада праскови.
Изминаха няколко секунди, докато схване какво й казва. После лицето й отново се обагри, тя се опита да каже нещо, но не можа. Завъртя се с развяна пола и се втурна между рафтовете. Той отхапа останалото от прасковата и хвърли костилката на земята. Усмихвайки се, се присъедини към останалите.
— Карл, по дяволите, колко още ще се мотаеш?
17
Над петдесет фургона бяха разположени около площада, но центърът му беше празен. В него горяха огнищата за барбекю, пламъците вече намаляваха, за да се получи жарава. Близо до огньовете имаше два реда набързо сковани маси, на които жените режеха месо и boerwors, мажеха масло върху филии хляб, подреждаха буркани с туршии, трупаха храната на подноси и разведряваха вечерта с гласовете и смеха си.
На едно равно място беше опънат голям навес от антилопски кожи и на всеки ъгъл висеше фенер на стълб. Оркестърът се настройваше със скрибуцането на цигулките и преждевременната астма на единствената концертина.
Мъжете се събираха на групички между фургоните или приклякваха при огнищата за барбекю, тук-там някоя кана за миг обръщаше дъно към небето.
— Не искам да ти се бъркам, Уейт — Петерсен се приближи към мястото, където беше Уейт с капитаните си, — но виждам, че си сложил Денис в отряда на Гюнтер.
— Точно така.
Уейт му подаде каната и Петерсен я взе, като избърса ръба й с ръкава си.
— Нямам нищо против теб, Гюнтер — усмихна се той на Гюнтер Нивенхюизен. — Но би ми било много по-драго, ако Денис беше в един отряд с мен. Наглеждай го, нали разбираш.
Всички погледнаха Уейт, за да чуят какво ще каже.
— Няма момче, което да е в един отряд с баща си. Нарочно направихме така. Извинявай, Дейв.
— Защо?
Уейт Кортни извърна глава и огледа фургоните под огненото слънце, залязващо зад стръмния склон.
— Дейв, не отиваме на лов за антилопи. Може да се наложи да взимаш решения и ще ти бъде по-лесно, ако не се отнасят за сина ти.
Чу се одобрително мърморене и Стив Еразмус извади лулата си и се изплю в огъня.
— Има някои неща, които един мъж не бива да вижда. Твърде трудно би ги забравил. Не би трябвало да вижда как синът му убива човек за пръв път, нито как синът му загива.
Всички мълчаха, разбрали тази истина. По-рано не бяха обсъждали този въпрос, защото мъжът се размеква от твърде много приказки, но те познаваха смъртта и разбраха думите на Стив. Един по един обърнаха глави и се загледаха към площада, където от другата страна на огньовете се бяха събрали младите. Денис Петерсен каза нещо, но младежите не можаха да го чуят и другарите му се разсмяха.
— За да може да живее, мъжът трябва да убива понякога — каза Уейт, — но когато го прави като млад, губи нещо… уважение към живота, той става евтин за него. Така е и с жените, един мъж никога не бива да има първата си жена в живота, докато не е разбрал смисъла на това. Иначе и то става за него нещо твърде евтино.
— Първата ми беше, когато бях на петнадесет години — каза Тим Хоуп-Браун. — Не бих казал, че от това са ми станали по-евтини, в действителност даже ми се виждат дяволски скъпи.
Боботенето на Уейт отключи бурен смях.
— Шон, знам, че твоят старец ти плаща по една лира на седмица, ама ние какво да правим, а? — възрази Денис. — Ние не сме милионери.
— Добре де — съгласи се Шон, — по пет шилинга в кюпа. Спечелилият прибира всичко.
— По пет шилинга е разумно — прецени Карл, — но нека да изясним правилата, за да не се получат недоразумения.
— Само убити, ранените не се броят — каза Шон.
— И трябва да има свидетел — настоя Фрики ван Есен.
Той беше по-възрастен от останалите, очите му вече бяха леко кървясали, защото се бе включил във вечерния запой.