— Добре, значи само при убит зулус, и то пред свидетели. Който набере най-много, прибира цялата печалба. — Шон ги изгледа, очаквайки съгласието им. Брат му се навърташе малко по-назад. — Гари ще е банката. Хайде, Гари, дай си шапката.
Всички пуснаха парите в шапката и той ги преброи.
— Две лири — от всички нас осем човека. Това е точната сума.
— Брей, който спечели, ще може да си купи собствена ферма.
Всички се разсмяха.
— В дисагите на седлото си имам скрити две бутилки — каза Фрики. — Хайде да се почерпим.
Стрелките на часовника на църковната кула показваха десет без четвърт. Луната беше обкръжена от облаци с посребрени ръбове и нощта бе станала прохладна. От готварските огньове към танцуващите се носеше пара, с ароматен дъх на месо, стържеха цигулки, концертина с виене отмерваше такта, танцуващите подскачаха, зяпачите пляскаха с ръце в такт и ги окуражаваха. Някой юнашки подвикваше като зулус в трескавия ритъм на движенията и веселбата. Нека смехът да заглуши тиктакането на минутите, да спре часа, да направи засада на изгрева!
— Шон, къде отиваш?
— Веднага се връщам.
— Ама къде отиваш?
— Ана, ама наистина ли искаш да ти кажа, наистина ли искаш да знаеш?
— О, разбирам. Не се бави. Ще те чакам при оркестъра.
— Танцувай с Карл.
— Не. Ще те чакам, Шон. Моля те, не се бави. Толкова малко време ни остава.
Шон се промъкна през кръга от фургони и като се придържаше в сянката на дърветата покрай тротоара, заобиколи магазина на Пай и изтича надолу по алеята, прескочи канавката и оградата от бодлива тел. Както тя му бе казала, в плантацията беше тъмно и тихо, шумоляха изсъхнали листа, едно клонче се счупи под крака му. Нещо притича в тъмното, шумолене на малки крака. Стомахът му се сви — пусти нерви, беше само един заек. Стигна живия плет и потърси дупката, пропусна я и се върна, откри я и хайде през нея в овощната градина. Облегна се на стената от растителност и зачака. Сега дърветата бяха лунно сиви, а в основата си черни. Зад тях виждаше покрива на къщата. Знаеше, че тя естествено ще дойде. Той беше й казал да дойде.
Часовникът на църквата отброи часа, а малко по-късно с единичен звън — четвъртината час. Вече го хвана яд. Дяволите да я вземат! Мина през градината, като внимателно се придържаше в сянката на дърветата. Един от страничните прозорци светеше, той виждаше жълт квадрат светлина на ливадата. Внимателно заобиколи къщата.
Тя беше на прозореца с лампа зад гърба си. Лицето й не се виждаше, но светлината на лампата обрамчваше косата й в ореол с бакърен цвят. Както се бе надвесила над перваза, в позата й имаше някакъв копнеж. Той виждаше очертанието на раменете й през бялата материя на леката й рокля.
Шон изсвири тихо и тя се стресна. Вгледа се за няколко секунди в тъмното, после поклати глава наляво и надясно бавно и със съжаление. Дръпна пердетата и Шон видя през тях как сянката й се отдалечава. Лампата угасна.
Шон прекоси назад овощната градина и плантацията. Трепереше от яд. По алеята чу музиката от площада и ускори крачка. Зави иззад ъгъла и видя светлините и танцуващите.
— Загубена малка глупачка — каза той на глас, все още е яд, но и още нещо. Умиление? Уважение?
— Къде беше? Чакам те цял час — каза Ана собственически.
— Дотам и обратно, за да видя колко е далеч.
— Колко смешно. Шон Кортни, къде си бил?
— Искаш ли да танцуваме?
— Не.
— Добре тогава, няма да танцуваме.
Карл и няколко други младежи стояха при готварските огньове. Той тръгна към тях.
— Шон, Шон, извинявай — каза Ана. — Много ми се танцува, моля те.
Танцуваха, побутвани от други двойки, но и двамата мълчаха, докато музикантите не спряха, за да избършат потта от челата си и да наквасят гърлата си.
— Шон, имам нещо за теб.
— Какво?
— Ела, ще ти покажа.
Изведе го от светлото през фургоните и спря при купчината седла и одеяла. Коленичи, разгъна едно одеяло и се изправи с палто в ръце.
— Уших го за теб. Надявам се да ти хареса.
Шон го пое от ръцете й. Беше от овчи кожи, дъбени и загладени, съшити с обич, а вътрешната козина беше избелена до снежнобяло.
— Много е красиво. — Оцени вложения в него труд. Почувствува се виновен, подаръците винаги предизвикваха у него чувство на вина. — Много съм ти благодарен.