— Ана, как да ти помогна? Само ми кажи.
— Не, Гари. Не мисля, че някой може да ми помогне.
— Ако става дума за пари… — Той се поколеба. — Сега съм богат. Татко остави целия Теунис Краал на мен, а Шон не е…
Тя го изгледа, без да му отговори.
— Мога да ти дам назаем, за да стъпиш на крака — изчерви се Гари. — Толкова, колкото ти трябват.
Продължи да го гледа втренчено, докато умът й започваше да работи, Гарик — господар на Теунис Краал. Той бе станал богат, два пъти по-богат, отколкото щеше да бъде Шон. А Шон е мъртъв.
— Моля те, Ана. Позволи ми да ти помогна. Наистина искам да ти помогна.
Той я обичаше, това беше повече от очевадно — а Шон беше мъртъв.
— Ана, ще ми позволиш ли?
Тя се замисли за глада, а за босите крака, за толкова пъти изпиралите рокли, че бяха станала прозрачни на светлина, за закърпени и преправяни фусти. И за непрестанния страх, за несигурността, с която живееш, когато си беден. Гари беше богат и жив, а Шон — мъртъв.
— Моля те, кажи, че ми позволяваш!
Той се протегна, хвана ръката й, стисна я силно във възбудата си и тя се вгледа в лицето му. „Приликата е явна — помисли си тя, — но у Шон имаше сила, докато у него всичко е меко и несигурно. И цветът не беше същият, пясъчно блед и бледосиньо вместо бруталното черно и индигото. Сякаш някой художник беше взел един портрет и с няколко фини щрихи беше променил напълно смисъла му, за да го направи на съвършено различна картина.“ На нея не й се искаше да мисли за крака му.
— Много мило от твоя страна, Гари — каза тя, — но ние имаме малко пари в банката и имението ни не е в дългове. Имаме конете, можем да ги продадем, ако се наложи.
— Тогава в какво е проблемът? Моля те, кажи ми.
Тогава тя реши какво да направи. Не можеше да го лъже — беше твърде късно. Ще трябва да му каже, но знаеше, че истината за него ще бъде без значение. Е, може би мъничко ще го засегне — но не чак толкова, че да й попречи да получи това, което иска. А тя искаше богатство и баща за детето, което носеше.
— Гари, ще имам дете.
Брадичката му подскочи нагоре, дъхът му секна.
— Дете?
— Да, Гарик. Бременна съм.
— От кого? От Шон ли?
— Да. Чакам дете от Шон.
— Как знаеш това, сигурна ли си?
— Сигурна съм.
Той стана и закуца през верандата. Спря при перилата и ги хвана със здравата си ръка, другата още лежеше на превръзката. Застанал с гръб към Ана, се загледа през ливадите на Теунис Краал към отсрещния склон, покрит с рядка гора.
Бебе на Шон. Това просто го влудяваше. Знаеше, че Шон и Ана са го правели. Шон му го бе казал и на Гарик не му беше неприятно. Ревнуваше, но малко, защото брат му го беше споделил с него, така че нещо от това принадлежеше и на него. Но пък бебе. Бебе на Шон.
Постепенно осъзна целия смисъл и всички последствия от това. Детето щеше да бъде жива част от брат му. Тази част, която не е могла да бъде отсечена от остриетата на зулусите. Не бе загубил напълно Шон. Ана — на нея й трябва баща за детето, немислимо беше да изкара още един месец, без да се омъжи. Той би могъл да има и двете — всичко, което обича. Шон и Ана. Трябва да се омъжи за него, просто няма друг избор. Ликуването го изпълни и той се обърна към нея.
— Какво ще правиш, Ана? — Сега вече се чувствуваше уверен. — Шон е мъртъв. Какво смяташ да правиш?
— Не знам.
— Не можеш да родиш детето. Ще бъде копеле.
Видя, че лицето й болезнено се сви, като чу тази дума. Той се почувствува напълно уверен.
— Ще трябва да замина за Порт Натал. — Тя говореше съвсем безизразно. Гледаше го спокойно, знаеше какво ще й каже и продължи: — Скоро ще замина. Ще се оправя. Ще намеря начин.
Докато тя говореше, Гарик разглеждаше лицето й. Главата й беше малка, върху рамене, широки за момиче, брадичката й бе изпъкнала, зъбите й малко криви, но бели — беше много хубава, въпреки че очите й бяха събрани.
— Обичам те, Ана — каза той. — Знаеш го, нали?
Тя кимна бавно. Очите й излъчваха доволство.
— Да, знам, Гари.
— Ще се омъжиш ли за мен? — попита я със затаен дъх.
— Ти нямаш нищо против? Нямаш нищо против бебето на Шон? — каза тя, уверена, че това е така.
— Обичам те, Ана.
Той тромаво се приближи към нея и тя се вгледа в лицето му. Не искаше да мисли за крака му.
— Обичам те и всичко останало е без значение. — Протегна ръце към нея и тя му позволи да я прегърне. — Ще се омъжиш ли за мен, Ана? — Той трепереше.