— Да.
Ръцете й се бяха отпуснали безжизнено на раменете му. Той заплака тихичко и на лицето й се изписа отвращение. Прииска й се да го отблъсне, но се сдържа.
— Скъпа моя, няма да съжаляваш. Кълна ти се — прошепна той.
— Трябва да се оженим бързо, Гари.
— Да. Днес следобед ще отида в града и ще говоря с падре…
— Не! Не тук, в Лейдибург — отсече Ана. — Не искам хората да говорят. Няма да го понеса.
— Ще отидем в Питърмарицбург — предложи Гарик.
— Кога?
— Веднага, когато кажеш.
— Утре — заяви тя. — Ще отидем утре сутринта.
22
Катедралата в Питърмарицбург е разположена на Чърч стрийт. Изградена е от сив камък, с кула — камбанария и железни перила между улицата и тревните площи. По тревата се разхождат наперени гълъби.
Ана и Гарик минаха по павираната алея и влязоха в полумрака на катедралата. Слънцето се процеждаше през стъклописите по прозорците, като осветяваше вътрешността със странни цветни отблясъци. Тъй като и двамата бяха неспокойни, се държаха за ръце, докато стояха на пътеката между редовете.
— Тук няма никой — прошепна той.
— Трябва да има — отговори му шепнешком Ана. — Опитай тази врата.
— Какво да кажа?
— Просто, че искаме да се оженим.
Поколеба се.
— Хайде — продължаваше да шепне тя, като внимателно го побутваше към вратата на църковната канцелария.
— Ела с мен — каза й той. — Не знам какво да кажа.
Свещеникът беше слаб мъж с очила със стоманена рамка. Вдигна очи над тях, изгледа притеснената двойка на прага и затвори книгата на бюрото пред себе си.
— Искаме да се оженим — каза Гарик и силно се изчерви.
— Е — проговори сухо свещеникът, — попаднали сте точно където трябва. Влезте.
Изненада се от прибързаността им и поспориха малко, след което изпрати Гарик в мировия съд за специално разрешение. Бракосъчета ги, но церемонията бе вяла. Монотонното каканижене на свещеника почти се губеше в огромната катедрала, докато те стояха пред него смалени и изпълнени със страхопочитание. Две стари дами, които влязоха да се помолят, застанаха ликуващо от двете им страни, за да им свидетелствуват. Сетне и двете целунаха Ана, а свещеникът стисна ръката на Гарик. Излязоха навън под яркото слънце. Гълъбите все така се кандилкаха по тревната площ, а по Чърч стрийт изтрополя фургон, теглен от муле, с чернокож каруцар, който пееше и плющеше с камшика си. Сякаш нищо не се беше случило.
— Оженихме се — каза Гарик несигурно.
— Да — съгласи се Ана, но от тона й личеше, че и тя не го вярва.
Закрачиха редом към хотела. Нито се докосваха, нито разговаряха. Багажът им беше отнесен в стаята, конете — прибрани в яхъра. Гарик се разписа в регистрационната книга и администраторът му се ухили.
— Настаних ви в номер дванадесет, това е апартаментът ни за младоженци.
Той леко му намигна и Гарик смутено изпелтечи нещо.
След вечеря — една великолепна вечеря — Ана се качи в стаята, а той седна във фоайето, за да пие кафе. Измина почти цял час, докато събере кураж да я последва. Прекоси гостната на апартамента, поколеба се пред вратата на спалнята, после влезе. Тя си бе легнала. Беше се завила до брадичката и го изгледа с непроницаемия си поглед.
— Оставила съм ти нощницата в банята.
— Благодаря — отвърна Гарик.
Спъна се в един стол, докато пресичаше стаята. Затвори вратата зад себе си, съблече се бързо и като се наведе гол над мивката, наплиска лицето си с вода, после се избърса и нахлузи нощницата. Върна се в спалнята. Ана лежеше, извърнала лицето си на другата страна. Косата й беше разпиляна на възглавницата и блестеше на светлината на лампата.
Гарик седна. Повдигна ръба на нощницата си над коляното и разкопча каишките на протезата, положи я внимателно на стола до него и започна да масажира чуканчето с двете си ръце. Чу, че леглото леко изскърца, и вдигна очи. Тя бе втренчила поглед в крака му. Той припряно смъкна нощницата, за да покрие чуканчето с белега от шева по него. Изправи се, пазейки равновесие и подскочи на един крак към леглото. Беше се изчервил.
Повдигна завивките и се пъхна в леглото, а Ана рязко се дръпна настрана от него.
— Не ме докосвай — каза тя дрезгаво.
— Ана. Моля те, не се плаши.
— Аз съм бременна, не бива да ме пипаш.
— Няма. Кълна ти се, че няма.
Тя дишаше тежко, като не се опитваше да скрие отвращението си.