— Ана, искаш ли да спя в гостната? Ако искаш, ще отида там.
— Да, върви там да спиш.
Той си взе халата от стола и се наведе, за да вдигне протезата си. Заподскача към вратата, после се обърна към нея. Гледаше го, без да помръдва.
— Извинявай, Ана, не исках да те изплаша.
Тя не му отговори и той продължи:
— Обичам те. Кълна ти се, че те обичам повече от всичко на света. Не бих те наранил, знаеш това, нали? Нали знаеш, че няма да те нараня?
Тя продължаваше да мълчи и той направи умолителен жест, стиснал в ръка дървената протеза, с напиращи в очите му сълзи.
— Ана, по-скоро бих се убил, отколкото да те уплаша!
Излезе бързо през вратата и я затвори след себе си. Ана се измъкна от леглото, изтича през стаята с развяваща се нощница и превъртя ключа.
23
Сутринта Гарик остана слисан от веселото момичешко настроение на Ана. Беше привързала косата си със зелена панделка, а зелената й рокля бе поизбеляла, но й стоеше добре. По време на закуската тя бърбореше радостно, а докато си пиеха кафето, се протегна през масата и докосна ръката му.
— Къде ще ходим днес, Гарик?
Той се изненада, защото не беше правил чак такива планове.
— Бих казал, че е най-добре да вземем влака за Лейдибург днес следобед.
— О, Гари! — нацупи се Ана. — Нима не ме обичаш достатъчно, за да ми подариш един меден месец?
— Струва ми се, че… — Поколеба се, после продължи: — Ама, разбира се, просто не бях мислил за това. — На лицето му се разля широка усмивка, издаваща вълнението му. — Къде да отидем?
— Можем да се качим на пощенския параход и да плаваме по крайбрежието чак до Кейптаун — предложи тя.
— Ами да! — Той моментално възприе идеята. — Ще бъде много забавно.
— Ама, Гари… — Жаждата й за приключения поизбледня. — Аз имам тук само тези две стари рокли.
Тя докосна облеклото си. Гари също изтрезня от първоначалното опиянение, докато се мъчеше да се пребори с този нов проблем. И ето че намери решение.
— Ще ти купим още няколко!
— О, Гари, наистина ли? Нима наистина можем?
— Ще ти купим всичко, което може да ти потрябва, даже повече, отколкото е необходимо. Хайде, допий си кафето и ще слезем в града да видим какво има.
— Готова съм. — Стана от масата.
24
Настаниха се в самостоятелна каюта на парахода „Дъ Нотар Каел“, пътуващ от Порт Натал до Кейптаун. На борда имаше и други млади хора. Ана, облечена в новите си елегантни дрехи, сияеща от възбуда, стана център на малка весела група хора, които играеха на палубата, хранеха се, танцуваха и флиртуваха, докато пощенският параход плаваше на юг в слънчевите златни дни на ранната есен.
В началото Гарик се задоволяваше да стои близо да Ана, без да се натрапва. Винаги й държеше палтото, носеше книга или одеяло. Наблюдаваше я с любов, радваше се на нейния успех и не изпитваше почти никаква ревност, когато тя като че ли изчезна зад стена от ухажващи я млади мъже. Не се отвращаваше от дивана, който му служеше за неудобно легло в гостната на апартамента им.
Постепенно спътниците им осъзнаха, че Гарик плаща повечето питиета и други дребни разходи, които възникваха всеки ден. Започнаха да усещат присъствието му и да осъзнават факта, че той като че ли е най-богатият сред тях. А това беше достатъчно, за да пренастрои мисленето им, така че да го приемат в своя кръг. Мъжете започнаха да се обръщат към него по най-различни поводи, а някои от момичетата открито флиртуваха с него и му възлагаха дребни задачи. Гарик изпитваше едновременно наслада и ужас от тези признаци на внимание към него, защото не можеше да се справи с мълниеносната размяна на шеги, които прехвърчаха покрай него, в резултат на което той само заекваше и се изчервяваше. Сетне откри, че всичко е съвсем просто.
— Ще пийнеш ли едно, стари приятелю?
— Не, не. Не пия, нали знаеш.
— Хайде, хайде, всички пият. Стюард, едно уиски за моя приятел.
— Не, моля те, наистина не искам.
И Гарик беше принуден да го изпие. То бе гадно на вкус и той разля малко на вечерната рокля на Ана. Докато бършеше петното с носната си кърпичка, тя му изсъска остро и веднага след това се разсмя весело на шегата, пусната от мустакатия джентълмен от дясната й страна. Съпругът й потъна в стола си с нещастен вид и насила изпи остатъка от уискито. И тогава бавно и нежно бе обхванат от някакъв приятен унес, което започваше някъде дълбоко вътре в него и се разпростираше чак до върховете на пръстите му.