— Още едно, господин Кортни?
— Да, благодаря. Същото, само че мисля, че сега е мой ред да черпя.
Изпи следващата чаша. Седяха в шезлонги на горната палуба под сянката на надстройката, имаше луна и нощта беше топла. Някой приказваше за кампанията на Челмсфорд срещу зулусите.
— Не сте прав по този въпрос — каза отчетливо Гарик.
Настъпи неловка тишина.
— Моля! — Говорещият го погледна с изненада.
Гарик се приведе напред и заговори. Отначало се усети известна скованост, но той пусна няколко шеги и две жени се разсмяха. Гласът му зазвуча по-уверено.
Набързо и задълбочено обобщи причините и последствията от войната. Един от мъжете му зададе въпрос. Беше доста безцеремонен, но той усети същината му и умело му отговори. Нещата му бяха пределно ясни и без усилие намери съответните думи.
— Вие сигурно сте бил там — предположи едно от момичетата.
— Съпругът ми беше в Роркес Дрифт — каза тихо Ана, гледайки към него, сякаш бе непознат. — Лорд Челмсфорд го предложи за „Кръстът на Виктория“. Очакваме новини от Лондон.
Компанията отново замълча, но този път с ново уважение.
— Мисля, че е мой ред да почерпя, господин Кортни. Вие сте на уиски, нали?
— Благодаря.
Този път вкусът на суха плесен на уискито не беше така отблъскващ. Замислено отпиваше и установи, че то леко сладни.
Докато слизаха към каютата по-късно, Гарик прегърна Ана през кръста.
— Тази вечер беше невероятен!
— Просто отражение на твоя чар, скъпа моя, аз съм твоето огледало.
Целуна я по бузата и тя се отдръпна, но не рязко.
— Ти си изкусител, Гари Кортни.
Спа по гръб на дивана с усмивка на лицето си, без да сънува нищо, но на сутринта кожата му беше изпъната и суха и чувствуваше лека болка в слепоочието. Отиде в банята и си изми зъбите, това му помогна малко, но болката не мина. Върна се в гостната и позвъни на стюарда.
— Добро утро, сър.
— Може ли да ми донесете уиски и сода — каза колебливо Гари.
— Разбира се, сър.
Не наля содата в уискито, а го изпи на един дъх, като лекарство. И ето че отново, като по чудо, бе обзет от познатата топлина.
Влезе в каютата на Ана. Тя бе порозовяла от спането и косата й беше разпиляна по възглавницата.
— Добро утро, скъпа.
Наведе се към нея, целуна я, а ръката му покри едната й гърда през коприната на нощницата.
— Гари, хулиган такъв — каза тя и го перна по ръката, но шеговито.
На борда имаше още една двойка младоженци, които се връщаха във фермата си близо до Кейптаун — седемдесет и пет акра от най-хубавите лозя на целия полуостров Кейп, според думите на мъжа. Упоритата им настойчивост накара Ана и Гарик да приемат поканата да им гостуват.
Питър и Джейн Хюго бяха много приятна двойка. Много влюбени, достатъчно богати, популярни и търсени сред обществото на Кейптаун. Прекараха с тях вълнуващи шест седмици.
Ходиха на езда в Милнертън.
В Муизенберг плуваха в топлия Индийски океан. Направиха си пикник в Клифтън и ядоха омари, току-що уловени и печени на жарава. Ходиха на лов с коне и хрътки с ловната дружина на полуостров Кейп и хванаха два чакала след цял ден луда езда в Хотентотска Холандия. Вечеряха във форта и Ана танцува с губернатора.
Пазаруваха по сергиите, претъпкани със съкровища и сувенири от Индия и Ориента. Ана получаваше всичко, което поискаше. И Гарик си купи нещо — джобна манерка, красиво изработена и украсена с орнаменти. Тя пасваше точно във вътрешния джоб на сакото му, без да го издува. С нейна помощ успяваше да бъде в крак с останалата част от компанията.
Но ето че дойде време да си тръгват. Последната вечер вечеряха само те четиримата, чувствуваше се тъга и съжаление от раздялата, но същевременно бяха доволни от задружното веселие, което бяха изживели.
Джейн Хюго си поплака мъничко, когато целуна Ана за лека нощ. Гарик и Питър се позадържаха долу, докато допият бутилката, след това се качиха горе заедно и си стиснаха ръцете пред спалнята на Гари. Питър каза намусено.
— Страшно съжалявам, че си отивате. Така свикнахме с вас. Ще ви събудя рано, за да можем да пояздим, преди да дойде корабът.
Тихо се преоблече в банята и прекоси спалнята.
Протезата му не издаваше никакъв шум по пода, покрит с дебел килим.
— Гари — прошепна Ана.
— Ей, мислех, че си заспала.