— И сега си вдигнал копие срещу Кетчуайо, твоя крал?
— Моят крал? — смехът изчезна от гласа на Мбиджейн. — Моят крал? — повтори той презрително.
Настъпи тишина и Шон зачака. Някъде в тъмното излая чакал и един от конете тихичко изцвили.
— Имаше един друг, който трябваше да стане крал, но той умря набит на кол. Този мъж беше моят баща — каза Мбиджейн.
Изправи се и застана под сянката на храста, последван от Шон. Клекнаха един до друг, без да приказват, но бяха нащрек. Воят на чакала се изви още веднъж над лагера и зулусът обърна глава по посока на звука.
— Някои чакали са двуноги — прошепна замислено той.
Шон усети как кожата по гърба му настръхва.
— Зулус? — попита той.
Мбиджейн сви рамене, едва доловимо движение в тъмното.
— Дори и да е така, няма да ни нападнат през нощта. Може би призори, но никога през нощта. — Премести копието в скута си. — Старият с високата шапка и сивата брада ги разбира тези неща. Помъдрял е с годините, затова спи така сладко сега, но яхва коня и тръгва в тъмното преди изгрев-слънце.
Шон се поотпусна. Хвърли кос поглед към Мбиджейн.
— Старият смята, че едно от стадата е скрито тук.
— Помъдрял е с годините — повтори Мбиджейн. — Утре ще видим, че земята е по-неравна, ще срещнем хълмове и бодливи храсти. Сред тях трябва да е скрит добитъкът.
— Мислиш ли, че ще го намерим?
— Трудно е да се скрие добитък от човек, който знае къде да го търси.
— Много ли пазачи ще има при стадата?
— Дано — отговори зулусът с мъркащ глас. Ръката му се плъзна по копието. — Дано да са много.
— Ще убиваш своя народ, своите братя, братовчеди? — попита Шон.
— Ще ги убия така, както те убиха моя баща. — Сега гласът му звучеше свирепо. — Те не са моят народ. Аз нямам народ. Нямам братя — нищо нямам.
Настъпи тишина, но свирепото настроение на Мбиджейн бавно се изпари. Всеки се чувствуваше добре в присъствието на другия.
27
Мбиджейн напомняше на Шон за кучето Тинкър, когато то преследваше птица. Същата полусвита стойка и излъчваше абсолютна концентрация. Белите мъже бяха яхнали конете си и го наблюдаваха. Слънцето се бе издигнало доста високо и Шон разкопча кожухчето си и го свали. Завърза го за навитото одеяло зад себе си.
Зулусът се беше придвижил на петдесет метра пред тях и сега бавно се прокрадваше обратно. Спря и се загледа за миг в мокър остатък от изсъхнал кравешки тор.
— Hierdie Kaffir verstaan wat hy doen — констатира одобрително Стив Еразмус, но никой друг не проговори. Бестер Клайн се мъчеше с ударника на карабината си, червеното му лице вече беше плувнало в пот от настъпващата жега.
Мбиджейн се бе оказал прав — намираха се на хълмиста територия. Не на меко заоблените хълмове на Натал, а върху хълмове с каменисти била, с дълбоки и изсечени долове между тях. Склоновете им бяха покрити с бодливи храсти и млечка с напречно разположени пълзящи сиви растения, а тревата бе груба и висока.
— Бих пийнал една глътка — каза Фрики ван Есен и избърса уста с опакото на ръката си.
— Чи пийп, чи иийп — обади се напорист птичи глас в клоновете на африканското соргово дърво, под което те чакаха. Шон вдигна очи, птицата беше в кафяво и червено сред пурпурните цветове, обсипали дървото.
— Колко са? — попита Стив и Мбиджейн застана до главата на коня му.
— Петдесет и повече — отговори той.
— Кога?
— Вчера, след жегата, бавно са се смъкнали в долината. Пасли са трева. Не са на повече от половин час езда пред нас.
Стив кимна. Само петдесет, но ще се появят още.
— Колко мъже има с тях?
Мбиджейн изцъка пренебрежително с език.
— Две деца.
Той посочи с копието си едно прашно място, където ясно се беше отпечатало ходилото на младо момче.
— Няма мъже.
— Добре — каза Стив. — Хайде, след тях.
— Казаха ни, ако намерим нещо, да се върнем и да съобщим — бързо се противопостави Бестер Клайн. — Наредиха ни да не правим нищо на своя глава.
Стив се завъртя на седлото си.
— Да не би да те е страх от две деца? — попита той студено.
— От нищо не ме е страх, просто така ни беше казано.
Червеното лице на Клайн стана още по-червено.
— Известно ми е какво ни е наредено, благодаря ти — каза Стив. — Няма да предприемам никакви действия, просто ще хвърлим един поглед.