— Много добре те познавам — избухна Клайн. — Видиш ли добитък — пощуряваш. Алчни сте за добитък, също както някои мъже са жадни за алкохол. Щом го видите, нищо не може да ви спре.
Клайн бе работник по поддръжката на железопътните линии.
Стив се извърна с гръб към него.
— Хайде, да вървим.
Подкараха конете извън сянката на сорговото дърво. Обля ги ярката слънчева светлина, Клайн тихичко си мърмореше, а Мбиджейн ги поведе надолу в долината.
Дъното на долината постепенно се издигаше и преминаваше от двете й страни в стръмен скалист терен. Придвижваха се бързо с Мбиджейн и другите нонгааи в разгънат строй, като конниците почти допираха стремената си.
Шон отвори магазина на карабината си и извади патрона. Взе нов от патрондаша през гърдите си.
— Петдесет глави означава само по десетачка на парче — оплака се Фрики.
— Това прави сто лири — толкова, колкото изкарваш за шест месеца.
Шон се засмя възбудено и Фрики се присъедини към него.
— Вие двамата да си държите езиците зад зъбите и да си отваряте очите. — Гласът на Стив беше спокоен, но възбудата искреше в очите му.
— Знаех си, че ще поискате да ги нападнете — мусеше се Клайн. — Знаех си го, абсолютно сигурен бях.
— Млъквай и ти — каза Стив и се ухили на Шон.
Яздиха в продължение на десет минути и тогава Стив тихичко повика нонгааите и патрулът спря. Всички мълчаха и стояха нащрек с наострени уши.
— Нищо няма — най-сетне се обади Стив. — Колко близо сме?
— Много — отвърна Мбиджейн. — Оттук би трябвало да ги чуем.
Тялото му с великолепно изваяни мускули блестеше от пот и горделивата му осанка го отделяше от останалите нонгааи. От него се излъчваше овладяно желание, защото вълнението беше заразително.
— Добре, да ги следваме.
Мбиджейн намести здраво на рамото си щита от необработена кожа и отново тръгна напред.
Още два пъти спираха да се ослушат и всеки път Шон и Фрики ставаха все по-неспокойни и нетърпеливи.
— Стойте неподвижно — отсече Стив. — Как можем да чуем нещо, след като се движите?
Шон отвори уста, но преди да успее да отговори, сред дърветата пред тях се чу печалното мучене на вол.
— Ето!
— Пипнахме ги!
— Хайде!
— Не, почакайте! — заповяда Стив. — Шон, вземи моите разузнавачи и се покатерете на онова дърво. Кажи ми какво виждаш.
— Губим си времето — възрази той. — Би трябвало…
— Би трябвало и да се научим да правим това, което ни се нарежда. — Качи се на онова дърво.
С преметнат на врата бинокъл Шон се изкатери до едно високо място, където два клона образуваха чатал. Протегна се, счупи едно клонче, което му пречеше да вижда, сетне възкликна.
— Ето ги, точно пред нас са!
— Колко са? — викна му Стив.
— Малко стадо — с тях има две пастирчета.
— Сред дърветата ли са?
— Не — каза Шон, — на открито са. Прилича на заблатен участък.
— Провери добре дали няма и други зулуси.
— Няма… — започна Шон, но Стив рязко го прекъсна.
— Използувай бинокъла, дявол да го вземе! Те ще се крият, ако ги има.
Шон вдигна бинокъла и го фокусира. Добитъкът беше угоен и с гладка кожа, с големи рога. Телата на говедата бяха на черно-бели петна. Над тях кръжаха птици. Двете пастирчета бяха съвсем голи — юноши с тънки крака и типичните непропорционално големи полови органи на африканците. Шон бавно изследваше блатистия участък и заобикалящите го храсти. Най-сетне отпусна бинокъла.
— Само двете пастирчета са — каза той.
— Тогава слизай от дървото.
Пастирчетата хукнаха да бягат още щом патрулът се появи в откритото пространство. Изчезнаха сред дърветата на отсрещната страна на блатото.
— Оставете ги — засмя се Стив. — Нещастните кретени ги чакат доста неприятности, както се очертава.
Пришпори коня си и нахлу в яркозелената ивица блатна трева. Тя беше тучна — гъста и висока, стигаше до седлото му.
Останалите го последваха, копитата на конете им пляскаха и джавкаха в калта. Виждаха гърбовете на животните, които се подаваха над тревата на стотина метра пред тях. Птиците кръжаха и грачеха.
— Шон, ти и Фрики отрежете пътя отляво… започна да говори през рамото си Стив, но преди да завърши, край тях изникнаха зулуси, най-малко сто, в пълно бойно снаряжение.
— Засада! — изпищя Стив. — Не се опитвайте да се биете, твърде много са. Измъквайте се! — И в този момент го смъкнаха от коня му.