— Да — отвърна той и начинът, по който я погледна, я накара да се изчерви и да се ядоса на светлата си кожа, която така лесно я издаваше. Тръгна бързо по пътеката, после се спря и погледна назад.
— Шон, моля те, не ме наричай повече Ягодов пай.
Засмя се тихичко.
— Добре, Одри, ще се опитам да го запомня.
30
Шон мислеше за шестте седмици, изминали от военната кампания срещу зулусите, шест седмици, изтекли с мълниеносна скорост. Отпиваше кафе от порцеланова чаша с размера на халба, седнал в средата на леглото си с нощница, навита до кръста и кръстосани крака. Кафето беше горещо, той сърбаше шумно и издишваше парата през устата си.
Изминалите шест седмици бяха плътно запълнени с всякакви неща — нямаше място за мъчителни размишления или съжаление, макар че вечер, докато седеше в кабинета изцяло погълнат от спомените за Уейт, мъката не го напускаше.
Дните се нижеха, без да се усеща кога свършва единият и започва другият. Сега фермите бяха три: Теунис Краал и другите две, взети под аренда от Пай. Беше ги запълнил с плячкосания добитък и закупения след завръщането му. Цената на добитъка отново беше паднала благодарение на стоте хиляди глави, докарани от Зулуленд, и Шон можеше да си позволи да избира какво да купи. Можеше да си позволи и да изчака, докато цената отново се повиши.
Стана, прекоси стаята и отиде при мивката. Наля вода в легена и внимателно я опита с пръст. Беше толкова студена, че щипеше. Стоеше прав, облечен в чудноватата женска нощница и се чудеше какво да прави. Тъмните косми на гърдите му се подаваха на къдрици изпод изкусно избродираната й предница. Набра кураж и потопи лицето си в легена, загреба вода с две ръце и я изля на тила си, накрая вдигна глава, дишайки запъхтяно, а водата се оцеждаше по нощницата му. Изтри се с хавлиена кърпа, смъкна мократа дреха и надникна гол през прозореца. Достатъчно светло бе, за да види мъглата и ситния дъжд навън.
— Отвратителен ден — измърмори той, но тонът му не беше искрен. Очакваше с вълнение този ден, чувствуваше се бодър и с изострени сетива, гладен, готов да се захване с работата, която го чакаше.
Облече се, подскачайки на един крак, докато обуваше брича си, напъха в него края на ризата си, сетне седна на леглото и нахлузи ботушите си. Сега си мислеше за Одри — трябва да се опита да отиде утре сутринта в града, за да се види с нея.
Шон бе решил да се оженят. Имаше поне три основателни причини за това. Беше установил, че е по-лесно да попадне в трезорите на Английската банка, отколкото под полата на Одри, без да е женен за нея. Когато той желаеше нещо, нямаше цена, която да не е готов да заплати.
Докато живееше в Теунис Краал заедно с Гари и Ана, стигна до решението, че ще бъде много хубаво да си има жена, която да му готви, да кърпи дрехите му и да слуша историите му, защото Шон се чувствуваше малко пренебрегнат.
Третата, но не и най-маловажната причина, бе връзката на Одри с местната банка. Тя беше едно от малкото слаби места в бронята на стария Пай. Можеше да поднесе фермата „Махобас Клооф“ като сватбен подарък, въпреки че дори оптимистът в Шон не хранеше особени надежди. Пай не се разделяше лесно с парите си.
„Да — реши Шон, — ще трябва да намеря време, за да отида в града и да кажа на Одри.“ Не смяташе, че ще му се наложи да я моли. Той вчеса косата си, среса брадата си, намигна си в огледалото и излезе в коридора. Усети миризмата, която идваше от кухнята, и устата му започна да се пълни със слюнка.
Ана беше в кухнята. Лицето й бе почервеняло от горещината край печката.
— Какво има за закуска, сестричке?
Тя се обърна към него, като отметна косата от челото си с опакото на ръката си.
— Не съм ти сестра — каза тя — и бих желала да не ме наричаш така.
— Къде е Гари? — попита Шон, сякаш не бе чул протеста й.
— Още не е станал.
— Бедното момче е изтощено, няма съмнение.
Той й се ухили и тя се извърна смутена. Шон огледа задника й, без да изпитва някакво желание. Странно, но обстоятелството, че Ана е съпруга на Гари, бе изпарило всякакво желание към нея. Дори споменът за това, което бяха правили по-рано, беше някак си мъгляво неприличен, намирисващ на кръвосмешение.
— Започнала си да напълняваш — каза той. Тя наведе глава, но не отговори и Шон продължи: — За мен четири яйца, ако обичаш, и кажи на Джоузеф да не ги препържва.
Тя прекоси кухнята и влезе в трапезарията. В същия миг през страничната врата се появи Гари. Лицето му бе все още отпуснато от съня. Шон долови дъха му — беше пил.